47. ПОГЛЕДЪТ НА УЧИТЕЛЯ

След като се възвърнахме отново на градината започнахме да я обработваме като се грижехме за мястото на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Един ден бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора една своя опитност с Учителя. По онова време тя е била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спира. Обезкръвила се, едвам се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет, какво да прави. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето едвам се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл един стол да седне. Непрекъснато отправяла молитва към Бога и към Учителя. Както седяла на стола изведнъж почувствала, че за миг трябва да стане от него. В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправя своят поглед към нея. Като сноп светлина излезнала от Учителя и се отправила към нея. В момента когато я погледнал, моментално спрели болките, както и кръвоизлива. Зашеметена, тя отново седнала на стола и не могла да проумее онова, което се е случило. След малко станала и казала на придружителя: „Учителят ме излекува само с поглед“. На следващия ден тя се явила на Паневритмия със своят придружител и се включила в общия кръг, който се движел под звуците на оркестъра. Тогава разбрала какво значи, че човек трябва да се възроди чрез Духът.