12. БЛАГОСЛОВЕНИЕТО

Една сутрин на ранина, преди да се събудя, но то беше видение, Учителят ми каза: „Станке, иди при сестра Жекова и й кажи, тя да се приготвя за моя празник Петровден, но като повикате всички, повикайте и брат Симо от Мърчаево, защото всички, които ще дойдат с краката си, а той ще дойде с главата си. И всички, които имат да ходят на работа, могат да дойдат на празника у тях и после да си отидат на работа. И всички, които дойдат там ще бъдат благословени. Но ако не извикат брат Симо, аз няма да дойда и няма да бъдете благословени".

Аз станах, облякох се и веднага отидох у сестра Жекова. (Брат Симо е баща на брат Сава и Еленка от Мърчаево. Но брат Сава е осиновен от сестра Жекова.)

Аз разправих това видение на сестра Жекова и че трябва да повика брат Симо и виждам, тя приготвила - сърми прави, разни сладкиши прави, приготвила разни манджи, супа прави - яденета много. Я тя ми отговори: „А кой ще ходи да го вика, кой ще се занимава, имаме работа. Няма кой да отиде там да го вика, да се занимаваме с него". Аз й викам: „Ваша работа, както искате, така ми каза Учителят". И разбира се те не го повикали. Вечерта се събрали всичките и на другия ден се научихме, че когато се събрали всички, не могли дори да ядът. Дошла милицията, подбрала ги и им казали, втори път да не се събират там. И така се разтури събранието у тях. Ние винаги у тях се събирахме. Това беше след заминаването на Учителя.