48. КИБРИТЕНАТА КЛЕЧКА

Един зимен ден една сестра посетила приемната на Учителя. Печката не била запалена и стаята студена. „Учителю, ще позволите ли да запаля печката? Времето е студено." - „Може - казал Учителят - щом желаете."

Сестрата заредила с дърва печката. Смачкала вестник и драснала клечка кибрит. Хартията изгоряла, но печката не се запалила. Драснала втора, трета, но все същото. „Чудна работа", си казала тя. „Не иска да гори." Учителят само наблюдавал и си мълчал, без дай каже нещо. „Сега отстъпете на мене", казал й Учителят. Той извадил дървата и ги подредил наново, като първо сложил съвършено тънки, после по-дебели и най-после сложил под тях запалената хартия. Печката пламнала само с една клечка кибрит. Ако човек е на планина и има само една клечка кибрит, как ще запали огън? Нужна е предварителна подготовка.

Не хабете напразно кибритената клечка. Думите в човешкия език не са друго, освен кибритени клечки. Не ги хабете напразно! Те не са друго, а запалки на Любовта. Нека всяко нещо се употребява разумно. В кибритената клечка е складирана енергия. Бъдете пестеливи! За да запалиш огъня на Любовта, трябва да се подготвят условията с търпелива работа.