В съседство със сестра Стоянка Илиева е живял един брат болен от туберкулоза. Сестра Стоянка беше в крехко здраве, и Учителят й е казвал, че е като рохко яйце. Тя зимно време кашляше, лесно се простудяваше. Веднъж тя почувствала бодежи в гръдния кош и отишла на преглед на рентген, като мислела, че сериозно е заболяла. Обаче рентгена не показал, че има заболяване. Тя разказала това на Учителя, а Той й казал: "Аз съм те поставил там да помагаш, а ти ще ми ходиш на рентген!" Значи, бодежите са били определени за болния брат, а тя ги е поела, за да го облекчи.
