Моите плахи стъпки спряха пред Белия дом. Моето плахо сърце затихваше пред тишината на Светлия дом. Аз очаквах. Аз се смущавах. Но все пак аз пристъпвах. Аз бях дошла за разговор с Учителя.
Аз бях видяла Учителя в "66". Аз бях чула беседа там и тук на Изгрева, но аз още не бях говорила с Учителя. Сега идвах за моя пръв разговор.
Учителят отвори вратата на стаята. Учителят ме покани. Аз влязох, целунах подадената ми ръка и седнах на посочен ми стол. Учителят седна на Своето място. Учителят заговори.
Милият, Великият Учител повтори, оформи целия стих и продължи разговора. Когато излязох от стаята, първата ми работа беше да отбележа в малкото тефтерче, получено наскоро като скъп подарък, датата 16.!Х.1927 г., на този още по-скъп разговор и стиха: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи".