Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание. Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност. Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета. Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня. За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето!
- Никак не бе лесно да се породи чувството за необходимост от място и среда за духовната дейност на школата. Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото. Опитите на така наречените "братски комуни" бяха първа стъпка и приятелите се увериха, че е назрял момента да имат свои места и свой дом за учение и работа. Дойде момента на горчиво разочарование от преживяните притеснения в малките и неприветливи градски салони. Но така лесно не се пробужда отношението към простора и светлината на обстановката. Започнахме утринните разходки през гората на парка, към изоставените селски ниви. Не идваха всички. Мъчно възприемаха навика към малките разходки. Ето че светлината и въздуха си казаха думата. Приятелите обикнаха Изгрева. Започна палатъчно лагеруване. Помисли се за построяване на нещо малко, колкото да заслони малцината. Малката идея се прие от мнозинството и когато това стана достояние на добрите приятели от провинцията - израсна светла и хубава постройка, облагороди се земята с добри семена и почна да ражда не само плодове. Законът е такъв, малката и плодовита идея се приема по-лесно, за да прерасне по-сетне в по-голяма идея.
- На твоят въпрос отговарям - продължи УЧИТЕЛЯТ - не бе възможно да се заселим направо на Изгрева. Не бе възможно приятелите да се раздвижат и изтръгнат от прихлупените и притеснени салони. Те нямаха още отношение към живата природа. Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души. Я ми кажи, слънцето изкачва ли се набързо до зенита? Трябваше да спазя този природен закон. И за човешкото съзнание има зазоряване, изгрев, възходящ път към зенит - творчески момент, който оформява процесите в пробудената душа. Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в необходимостта от място за учение и работа.
По-сетне и процеса на учението бе изучен и оформен. Учението не се заключава само в кабинетни занимания, риторични и патетични изказвания, или спорове и всевъзможни разяснения. Учи се не само в клас, но извън класът. Поначало човек учи. Изучава себе си. Изучава живота вътре в себе си и извън, в пространството на природата. Открие ли закономерности в живота вътре и извън себе си - човек стъпва на по-горно стъпало.
Така е и с работата. Тя не е само трудово напрежение. Работата е и преживяванията на радости и скърби. Още по-голяма работа е поносимостта на свои и чужди страдания. Разплитането на кармичните възли е тежък работен процес. Няма човек, който да се похвали, че е изолиран от работния процес на живота. Няма и не може да има на земята същества, освободени от потока на големите и малки страдания.
На земята никой не е със скръстени ръце, няма само зрители и безучастни наблюдатели. До един, всеки жител на тази планета е съработник в огромния процес на духовно възраждане - неизбежен работен процес.
Това бяха паметни слова на УЧИТЕЛЯ за китния Изгрев, най-доброто място за учение и работа.