ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ

1. ПЪРВИ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ

Желю Танев /Ж.Т./: Роден съм на 26 октомври 1913 година. Сега започвам 79 години. Моят баща се казваше Таню Николов Танчев. Вергилий Кръстев /В.К./: Откъде е твоят род? Ж.Т.: Моят род е от Чирпанско, Старозагорско. Аз съм роден в село Богомилово, Старозагорско, което е квартал на Стара Загора. Главното шосе Бургас - София минава през центъра на нашето село. В.К.: Майка ти как се казваше? Ж.Т.: Майка ми-Неделя Петкова Танева. И тя е родом от същото село Богомилово. Тя е оттам и аз също там съм роден. В 1921 -1922 година сме изселени в Карнобатско, по-рано Карака или сега село Козаре. Там съм живял към 34 години и 1954, година вече след 9 септември 1944 година, наложи се да отидем в Бургас, тъй като децата се учеха. Имам две дъщери и един син. Таню е най-големият. Наложи се да отидем в Бургас, тъй като нямахме вече средства. Като се образуваха ТКЗС- тата, нямахме средства да издържаме децата си. Това наложи да идем в Бургас. В.К.; Твоят баща и твоята майка да имат някои интересни опитности? Ж.Т.: Моята майка и моят баща, майка ми първа прие Учението на Учителя. Марашлиева където живее, на долния етаж живее моята сестра - Донка Танева Илиева. Нейният съпруг, който се помина, се наричаше Георги Илиев. Те живееха със семейството си в София, но те бяха от същото село, където и аз съм роден, но той се дигна оттам и отиде в София. В.К.: Ти какво си спомняш от майка си? Ж.Т.: Майка ми прие именно от моя свако, Георги Илиев когато беше още в село Богомилово, Учението. Това е било 1923 -1924 година. В.К.: Тя срещала ли се е с Учителя, ходила ли е на Изгрева? Ж.Т.: Майка ми е ходила на Изгрева, срещала се е с Учителя, но не мога да си спомня нещо да ми е разказвала, но аз като младеж, още не бях оженен, съм имал две срещи с Учителя. Учителят беше за мен едно величие, което не смеех да гледам, камо ли да говоря с него. Той ме запита за някои работи, за живота на село, какво сеем, какво отглеждаме, това ме запита при първата среща. В.К.: Кой те заведе при него? Ж.Т.: Сестра ми, Донка, която живееше в София, ме заведе при Учителя, а другият път сестра ми ми показа Влад Пашов и ми каза, че това е Влад Пашов. Той беше един скромно облечен човек, дори бедно, не приличаше на градски човек, а сестра ми разправяше за неговите знания. На обед бяхме поканени, на братски обед заедно с Учителя. А Учителят беше седнал така срещу мен. Това бяха моите срещи с Учителя. Но трябва да ти кажа, брат, че Учителя видях в съновидение и то в голямо величие. Това беше през 1973 година. В нея година имам няколко съновидения с Учителя. Тогава видях наистина Учителя в неговото величие. Единият от сънищата ми, който става след полунощ, е следният: намираме се в един салон, като тоя в Тополица и аз като го видях, станах и отидох при него, целунах му ръка, но другите като че ли не изпитваха тая радост, каквато аз изпитвах, а Учителят ме поглади по главата, както се милва едно малко дете по главата. В това време се обръщам вляво и виждам сестра Славка Кайракова, коя си даде гръб към Учителя. Викам й: „Абе сестра, защо стоиш така към Учителя?" И наистина така беше. Понеже дъщеря й учеше. /И даже след това научих, че са катастрофирали./ В това време виждам зад Учителя един голям образ. Учителят отвсякъде се вижда, а оня образ около Учителя. Казвам си: Учителя познавам, но този образ, викам, не познавам и тогава чух глас, които ми казва: Това е Бог Отец! Това бе кратката картина с Учителя. Че Учителят дето казва, че Бог говори чрез мен, аз го видях картинно. В.К.: Някои го усещат по Дух, друг му го дават във видение, в сънища, пьк някои го разбират. Учителят казва: „Те ме смятат за обикновен проповедник."