Ако заради Лулчев комунистите гонеха Братството, то това трябваше да стане веднага след осъждането на Лулчев на смърт и след заминаването на Учителя, и то веднага след 1.11.1945 г. Това не стана. Нека да си припомним:
Гоненията започнаха, когато дойдоха на Изгрева държавните финансови ревизори в 1957-58 г. и след арестуването на председателя на братския съвет и касиера, а именно: Борис Николов и Жечо Панайотов, за финансови злоупотреби особено от председателя, за криене на златото заедно с това на Учителя, и което беше намерено скрито между скалите на Витоша там, където редовно изгревяни излизахме почти всяка неделя на почивка. Завито, зациментирано като обикновен камък, направен от Борис Николов - нали по професия беше мозайкаджия.
Тогава Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени: 12 години Борис и 8 години Жечо затвор, но бяха само четири години в затвора и бяха пуснати на свобода. Те не видяха, докато бяха в затвора какво стана на Изгрева.
Не можахме ние вътрешно да си оправим финансиите, затова трябваше отвън да дойдат финансисти. И те дойдоха, направиха ревизия, откриха много, много нередности и злоупотреби.
При процеса срещу Борис и Жечо, бях в залата като зрител. Говореше най-напред Борис. Даваше своите обяснения и седна на подсъдимата скамейка. След това беше разпитан Жечо. Той говореше по-откровено и изглежда, че прокурора му повярва повече.
В един миг прокурора се изправи над бюрото си и отправи следните думи към Борис Николов; "Борисе, аз съм чел книгите на вашия Учител, в които Той ви учеше да не лъжете. Защо излъга бе, Борисе?" Борис беше невъзмутим.
Аз в залата се засрамих заради него. До тогава мислех, че той, като един от първите ученици в Школата на Учителя, не може да лъже. Много жалко!