41. ЧУЖДИТЕ - ВЪН В СВЕТА

Имаше един брат, казваше се Кирил Георгиев - скулптор от Варна и той обитаваше из София и обичаше много тези индийските факири, също тия магьосници, които правят разни такива магии с духове. Занимаваше се с йога, с техните упражнения. Беше интересно за него и такива ставаха техните сбирки често, той ги организираше в някой салон. Пък ние бяхме големи приятели с този Киро, той имаше контакт с всякакви окултисти. И с бели и с черни. Не беше йога. Той обичаше йогите, контактуваше с тях. И веднъж там един от тези големи йоги го помолил да отидат при Учителя, да го заведе при Учителя. Завел го пред Учителя. Имахме тогава една голяма порта висока и отиват до портата, той влиза. Учителя е пред стаята си долу и пред салона, гледа ги. Сега той ги чака просто и Кирил-брата влиза, обаче другия вънка стои до вратата, ама не може да прекрачи. Иска да влезе, но няма сила, не може да прекрачи. Не може, няма сила, не може и той му казва: „Хайде, бе, хайде, влизай“. „Не мога. Той е много силен. Невъзможно е. Много е силен, той ме вцепени така, замръзнах, аз не мога да прекрача. Бре-е-е голяма сила е Той. Той не ме иска“. Тъй казал: „Не ме иска“. Това казал, а онзи се чуди защо стои. Учителят ги гледа, гледа. Ония полека-лека се върнали обратно. Та това характеризира каква сила притежава Учителят. Какъв е Учителят. Той не е обикновен Учител, обаче където трябва ще помогне на честните, на добрите хора. Той проявява своята сила, своето знание. Той не се занимава с черна магия. В.К.: С черна магия. Г.Д.: Не. Не ги пуска вътре, не ги пуска вътре в туй Бяло Братство. Затуй се отнася туй не само за случая за него, ами за всички и за нас. Който не е със Словото на Учителя - вън в света.