Сутрин в салона на Изгрева всички трябваше да бъдат 20 минути преди определеният час - 5 часа сутринта. Преди да дойде Учителят обикновено се пееха братски песни и песни на Учителя. В салона отначало имаше пиано, а впоследствие се закупи и орган и обикновено аз заставах на пианото или на органа и свирех. Понякога ме съпровождаше на цигулка някой от братята като Симеон Симеонов или Галилей Величков. Разпяването и пеенето на тези песни имаше за цел да тонират учениците, да влязат в едно друго поле, това на песните, а знайно беше, че това е окултна музика, която за пръв път Учителят бе свалил на земята. Тук на Изгрева бе първият опит. Нееднократно Учителят бе споменал, че тази окултна музика за пръв път се заражда тук и че в Европа изобщо не я познават. Постепенно песните дойдоха чрез Младежкият и Общият окултен клас. С годините те се трупаха и Учителят през време на Школата създаде едно голямо музикално и неповторимо творчество.
Точно в 5 ч. сутринта Учителят влизаше с Библия в ръка, носеше и една лупа, с която прочиташе предварително подготвен стих от Библията, понеже знайно е, че шрифта бе много дребен. Всички ставахме и под вътрешното разположение на Духа в Учителя той ни подаваше кои молитви да произнасяме гласно и завършвахме с някои песни. Но това се променяше непрекъснато и всеки път молитвите бяха различни както и подадените шепнешком от Учителя песни. Веднъж някой си бе наумил да направи план как да протече този ритуал според него и коя след коя молитва да се казват, така че да има един и същ порядък, а да не се сменяват ту песните, ту молитвите. Този приятел смяташе, че Учителят шепнешком съвсем произволно подаваше с тих шепот песните до мен, за да ги свиря. Този план бе готов, но същия ден Учителят влезна в салона, каза ни да седнем, обърна се към нас и започна своята беседа направо. Нямаше нито молитва, нито песни. Учителят не зачете нито неговият план, нито своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата. Това беше урок за останалите. Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и чистота в салона, за да се изяви. От толкова години, както помня винаги имаше едно разнообразие и никога нещата не се повтаряха.
Някой път приятелите не бяха точни, закъсняваха и новопристигналите прекъсваха беседата, всички се оглеждаха и се разсейваха. Тогава Учителят забрани да се влиза и който бе закъснял нямаше право да влезне в салона. А за пазач бе определен Иван Антонов. Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да почуква леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите.
Учителят имаше един уред, много чувствителен, който в присъствие на невидими посетители и на светли същества от различни ангелски йерархии, когато пристигаха при Учителя то от този чувствителен уред се чуваше един звук: фиууй и тъничко писукаше. Като записука Учителят се обръщаше, виждаше посетителя и питаше какво има и така започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: „Какво има?" След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език, някакъв старинен санскритски или вакхански или някакъв друг, това не можех да кажа, но езикът беше непознат за мен. Друг път Учителят запитваше: „Какво има?" и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше с своят посетител. А веднъж пък го заварих как той разговаря на старинен български език, от който нито дума на разбирах. Тогава разбрах какво значи Невидимата Школа на Бялото Братство, която е Школа на цялата Вселена, защото Всемировият Учител на Вселената беше дошъл тук на земята в плът, в кръв и в Дух, а Словото му излизаше от този Божествен извор.
Веднъж след един такъв разговор на Учителя с невидимият посетител, на който аз присъствах, след като завърши посещението аз запитах Учителя; „Не можем ли и ние да контактуваме с тези същества?" Учителят каза: „За да посетите невидимата Школа аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от тялото ви и да ви кача горе в невидимата школа. Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в Чистота и Светлина. Освен това трябва да ви изведа от тялото и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа. Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да мислите за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори на вашето съзнание и тогава ще чуете гласът на Великият Учител на Вселената. Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, когото ще видите, когато влезнете в неговата невидима и истинска аудитория, в шкодата на Всемирното Велико Бяло Братство. А този Учител е Всемировият Учител на Вселената. Името му го знаете." Учителят се обърна към мен и въпросително ме погледна. Отговорих: „Името на този Всемиров Учител на Вселената е Беинса Ду но и той сега стои пред мен". Учителят се усмихна и каза: „Плът и кръв не са ти открили това, а Дух съизволи да те посвети в тази истина".