Учителят е болен и е на легло. Методи се приближава към Него и Го запитва, защото вижда колко е лошо положението Му: „Учителю, ще останете ли на земята?" Той кимва отрицателно с глава. След малко казва на Методи: „Телото не е важно. Милиони тела загинаха по бойните полета. Духът е важен."
На следващия ден Методи е пак при леглото Му. Той отново търси отговор от Учителя. Чува думите Му: „Аз съм си свършил работата на земята, за която съм дошъл и ще си отида. Но вас, духовете ще заключа всички тук на земята, но да не се огранича, ще оставя ключовете и който си свърши работата ще си отключи сам и ще дойде при Мене."
В знак на уважение и страхопочитание към тази опитност Методи след време подвърза всички свои беседи с кожена подвързия, за да може да запази за по-сигурно ключът на избавлението. Но през 1957 г. комунистическата власт направи обиск на Изгрева иззе цялата литература на Учителя. Като прибра и подвързаните томчета на Методи с кожена подвързия. Така ключът на избавлението бе откраднат от Методи и унищожен.
Дълго след това Методи с огорчение разказваше колко му липсват тези беседи, защото в тях той непременно трябва да открие вълшебния ключ, за да може да отключи онази врата, която води към Царството Божие.
Един ден идва при мен, поднася ми едно свое тефтерче, където той е записал една мисъл на Учителя при едно свое посещения при Него. „Само онази работа има успех и се реализира, от онзи човек на когото помагат както земните, така и небесните същества. И едните, и другите са служители на Бога."
Ето това е тайната. Да намерите онези земни същества, които са изпратени като служители на небето. Ето, това е задачата, да се свържете с онези небесни същества, които са служители на Бога. Само тогава ще изпълните задачата си, за която сте дошли на земята. А вълшебният ключ ще откриете сами във Словото на Учителя.