Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът. "Мир ви оставям. Моя мир ви давам" - казва Христос.
Мирът не е между човек и човек. Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя - ще има Мир и между човеците. Казано е: "Мир има в мене. Духът на Бога моего си почива в мене от своите дела."
Божият Мир е около нас. Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца. Песента на птичките е хваление на Господа. Господи, неизказан и хубав е твоят мир. Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува - това е музика и говор. Небето лазурносиньо се усмихва снизходително. Великият свят гледа на нас благосклонно. Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: Да вършим Твоята Воля. Служението на Бога - това е важното.
"Мирът иде вече!" Години наред ние пеехме тази песен през време на Школата. Дойде и Втората световна война. И тя приключи, като взе милиони жертви на човечеството. Светът отново трябваше да се прекроява в нови одежди. Ние също трябваше да се прекроим и да се облечем в нови дрехи. Продължихме да пеем тази песен и продължихме да изпяваме чрез душата си молитви към Господа. "Господи, душата ми тихо уповава на Тебе!"
Господи, добре ме постави Ти в Твоя свят. Даде ми да се радвам на неизброимите Твои Дела. Всичко Те славослови! Всичко пее химни за Тебе! Радва се душата ми, светло и празнично е наоколо. Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала душата ми тихо уповава на Тебе. Господи, Ти всичко си ми дал преизобилно. Господи, Твоят Мир е над мене и в мене. Божият Мир превъзхожда всяко знание - земно и небесно!
Божият Мир на земята идва с песента на Учителя "Мирът иде вече!"