8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ

България беше обявила символична война на САЩ и на Англия. Ние нямахме общ фронт с тях - ние сме тук, а те през седем морета, та чак в десето. Обаче те ни обсипаха с бомби съвсем не символично, а реално. Започнаха големите бомбардировки над София, която беше в развалини. Голямата бомбардировка беше на 10 януари 1944 г. вечерта. На Изгрева повече не можеше да се остане. Учителят отиде в Мърчаево с група приятели, за да го направи Светляево и остана там до края на бомбардировките. Аз ходих няколко пъти в Мърчаево, когато беше Учителят там. Но другите могат да кажат много повече неща за това. Обаче има един случай, който е уникален и за който искам да разкажа.

Там имаше едно радио и по него слушаха новините по радио София. В деня когато съветските войски влезнаха в България, аз бях в Мърчаево. Така стана, че ние само двамата с Учителя бяхме при радиото. Той ми каза да пусна радиото, за да чуем новините. Аз го пуснах и след малко започна да се чете едно съобщение. Предаваха по радиото, че руските войски са влезнали в България. Аз поглеждам Учителя. Той кимва с глава и казва: „Така стана по-добре".

Какво имаше предвид Учителят? Аз нищо не разбирах. По това време Чърчил и англичаните искаха да се отвори фронт на Балканския полуостров и съюзническите войски с бой да преминат България, да пресекат Дунава и да отрежат настъпващите руски войски още в Румъния, за да не могат да влезнат в Европа. Ако беше станало това, то означаваше да се отвори фронт на Балканите, да се отвори фронт на българска земя и урагана на войната щеше да премине през България. Стотици хиляди българи щяха да бъдат избити и страната разрушена. Освен това непременно щяха да пуснат турските войски да ни окупират. А можеше и гръцките войски да ни окупират. При всички случаи щяхме да бъдем окупирани, но не от съюзниците, а от гърци и турци. Ето това беше най-важната развръзка в този миг за България. Затова Учителят каза, след като чу новината, че руснаците влизат в България, потвърди само едно: „Така стана по-добре! Иначе турците можеха да дойдат". Въпросът бе ясен за мен. А там, пред радиото бяхме само двамата. Учителят и аз като представител на този народ. Ето това ви го съобщавам, за да знаете как са нещата. А нашите хора посрещнаха руснаците с радост. Те бяха ни обявили война според международните правила и чак тогава влезнаха в България. Но нашите ги посрещнаха официално като освободители. По-късно разказваха, че руснаците са дошли, за да ни окупират, за да ни направят 16-та република на тяхната империя. Това политически може би е така. И в това вярваха много хора след като бе установен комунистическия режим и строй в България. След време историците ще се произнесат другояче. Но едно е вярно, че Учителят одобри пред мене влизането на руснаците. А много преди това, пред другите приятели Той бе заявил, излизайки на балкона на дома Темелков в Мърчаево: „Ние решихме да пуснем руснаците в България!" Тук Учителят говореше в множествено число от името на Бялото Братство. Но ръководител и върховен Повелител на Бялото Братство бе Учителят. В мое присъствие Той разреши и одобри една нова епоха, която трябваше да дойде в България. И тя беше 45 години тук. Аз бях един представител на този народ пред нозете на Великия Учител.