24. ЗНАНИЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИДОБИЕ ОТ ЧОВЕКА
Трудно, много трудно е да се определят действителните подбуди на някои постъпки у хората. Желанието на подполковника да спори, да събори, да унищожи Дънов... не е достатъчно обосновано само със страстта му да спори или с омразата му към Бога, още по-малко с някакви мъгляви хуманни чувства за освобождаване хората от религиозните им заблуждения, и най-после от предвкусваното щастие на победителя. Още повече, като имаше пред вид, че от дете Христов обичаше да се бори, бие, кара, спори...
В Балканската война е бил на предна линия, от Европейската - излязъл инвалид с 80% загубена работоспособност с офицерската лига, и сега продължава борбата му...
Беше му втръснало от борби, войни, разправии! Той искрено не искаше повече да воюва. Често пъти нещо в него му нашепваше да избяга от живота, да се скрие в някоя пуста планина, да живее в пещера, да не вижда и чува повече хора. Чувстваше нужда да остане сам със себе си, с книгите си, да пише за идеите, които го вълнуваха. И въпреки всичко това, той воюваше. Друго нещо силно, мощно го тласкаше пак към войни, и той се разпъваше между мира и войната в себе си и вън.
Беше едва на 33 години!
Колко много беше страдал, колко бури, борби, премеждия, на колко пъти живота му е бил на косъм, и това щеше да продължава!
Единственото нещо, което още го задържаше към живота и го правеше донякъде щастлив, беше да чете, да пише, за което пък нямаше време. Цял ден работеше във фабриката, а оставаше и след работа. Искаше всичко да свърши и да става най-добре. Не можеше да търпи друг да знае повече от него, затова беше изучил до най-големи тънкости всичките служби във фабриката. Техници и инженери не можеха да се мерят с него, още по-малко позволяваше да бъде лъган. По всички въпроси във фабриката беше най-компетентен, най-осведомен!
Вечер след работа, във фабриката идваха на приказка приятелите му: писатели, журналисти, общественици, министри... А когато идваше самия министър-председател Александър Стамболииски, тогава осъмваха в обсъждане въпроси за доставка по тайни пътища на оръжие и места дето да го крият, защото според мирния договор на България не беше позволено да има редовна армия и оръжие.*
[*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 9, с. 204-206 - Нашата цел”; т. 9, с. 594, 628 - Елена Андреева задържа при себе си Лулчев, и така го спасява; на с. 594 се казва, че Елена Андреева задържа Лулчев при себе си, и така Лулчев не се среща с генерал Никифоров. Така му е спасен живота на преврата на 9 юни 1923 г. Никифоров е убит.; на с. 628 се описва как Елена Андреева му спасява живота, че го е задържала у тях, и така не се е срещнал с генерал Никифоров, който след това е убит. Ако беше се срещнал, и Лулчев щеше да бъде убит.]
Неделята беше единственият ден, когато можеше да се предаде на любимите си занимания, които често разделяше с жена си.
И този неделен ден, той днес жертваше за нещо напълно безсмислено - да воюва с някой си Петър Дънов, за когото до преди няколко дни нищо не знаеше, който нищо не беше му направил и нямаше намерение да му прави! При това Христов не беше глупав човек, напротив, той беше учен! За съвети беше търсен от приятели, от Стамболииски и министрите му, по-късно от царя и народа.
Но не само този подполковник постъпваше така неразумно, така бяха постъпвали и други, признати от целия свят за гениални. Още по-интересно беше, че това ставаше въпреки волята им, макар че всичко наглед зависеше само от тях. Като че те непрекъснато возеха някакъв пътник - мисъл или нещо друго, което ги тласкаше непреодолимо към тези съдбоносни решения и действия.
Защо Наполеон нахлу в Русия? Защо русите на няколко пъти нахлуха в Европа? Защо кайзера и Хитлер нахлуха в Европа? Всички тези и още много събития, както в живота на народите, обществата, така и в живота на отделните личности - обикновените и гениалните хора, не могат да се обяснят само с икономически, политически или причини в чувствата - идеи, омраза, завист, ревност и др.
Всички нашествия струват много скъпо. С тези средства и сили, народите могат да живеят охолно двойно повече години, отколкото траят войните и тежките кризи след тях. Нашествията винаги започват с огромни армия - милиони. От тях обикновено се завръщат едва една стотна, няколко десетки хиляди. Както рибните пасажи - периодични преплувания започват на безбройни стада, които с месеци преминават през дадени местности, и се завръщат нищожни количества, а понякога всички стават жертва по пътя.
Някой се опитват да обяснят това с инстинкт, наследственост или атавизъм, но и самите тези понятия са хипотетични, неопределени, неизвестни. Обяснява се едно неизвестно с друго неизвестно, което в края на краищата не е никакво обяснение. Човекът поставен сред природата, обществото и себе си, е задължен да идва с тях в най-разнообразни отношения, и като краен резултат е знанието, което придобива.
