Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж.
„Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение?"
„Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари".
Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духовните и спиритическите сфери. Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович. Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през лятото на 1905 г. да му се предскаже кога ще си замине. Учителят му казал: „Докторе, време ти е да си заминеш скоро. Приготви се!" Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира.
Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка.
Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме?", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи!" След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат.
На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч. сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя. Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода.