С Методи Константинов се познавам от 1974 година. Бях попаднал на един свитък от резюме на неговата книга „Водолея" от Цанка Екимова. Прочетох я и ме порази с някои от извадките. Настоях за среща с автора на книгата. Срещата се състоя в дома на Цанка Екимова на ул. „Латинка", където тя живееше при рождения си брат Стефан. Разговорът протече напълно естествено, понеже аз в този период издирвах онези лица, които можеха да разкажат нещо за историята на Школата. След като изложих своя план Методи сподели, че има такъв материал. Аз направо му казах: „Кога започваме?" Методи се усмихна, огледа ме внимателно, след това се разсмяха заедно с Цанка Екимова напълно дружелюбно. Аз не разбирах нищо. Методи се обърна към мене: „Аз съм готов с този материал от 1966 година. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати един сътрудник, с когото да свърша тази работа. Преди известно време сънувам Учителя и Той ми казва: „Този човек, когото искаш, е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него". „И ето, вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен." Особено се радваше Цанка Екимова на това разрешение, че то стана в нейния дом. Определихме си среща за предстоящата работа.
Когато отидох да го посрещна, беше началото на септември 1974 година. Беше много топло и аз бях излезнал по една ризка, летен панталон и сандали. Методи беше дошъл, облечен строго официален. Като ме видя, малко се разочарова от мен. Беше му неудобно да върви с мен строго официален. След малко извади един плик и ми подаде една сума пари, с които да си заплати магнетофонните ленти, защото знаеше, че аз ще правя магнетофонен запис. Аз отказах парите. Знаех, че всичко сам трябва да си финансирам. В този момент ние работихме в дома на моите родители, които бяха заминали за една седмица в провинцията. Когато след няколко дни съвместна работа вече завършвахме последните изречения не забелязахме, че беше се леко стъмнило и изведнъж небето се освети от ракети и салюти. Денят беше 9 септември 1974 година. Бяха изминали тридесет години от идването на комунистическата власт. Ние се усмихнахме и излезнахме на балкона да гледаме тази феерия от разноцветни илюминации на небето. Приехме го като добър знак. Ние също приключвахме с него историята на една епоха. Методи Константинов беше взел живо участие при свършека на предишната епоха и идването на Новата епоха.
Методи Константинов бе донесъл един свитък листове, написан на пишеща машина от 129 страници, които бе написал през 1966 година. Уточнихме се как ще работим. Той четеше отделни пасажи от предварително написания текст и когато идваше време да бъдат поставени въпроси от мен за изясняване, ние спирахме записа, уточнявахме се, той разбираше какво аз искам и допълнително даваше обяснение, което записвахме към основния текст. Така се явиха много ценни допълнения, които някои впоследствие се оформиха като отделни глави.
Методи Константинов бе единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение за това, че когато отидох при него за работа, той ми каза: „Аз съм готов и те чакам. Аз зная, че ти ще дойдеш, от Учителя". Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя. Този труд е негово второ издание, направено лично от него с моя помощ чрез магнетофонния запис. Този труд аз го поставям на най-високо място от неговите трудове. Запознат съм с онова, което той бе написал. Но това, което се изнася сега, е един поглед от висотата на едно просветено съзнание за Школата на Учителя. Разглежда се Школата с нейната проекция на личности от Лявото и от Дясното посвещение. Дава се картина, как представителите на Лявата и Дясна Ложа изпълняват своите задължения в присъствието и на служителите от Космичната ложа.
Методи Константинов беше добър астролог. Той е правил моята небесна карта и неговите разбори бяха много точни. Той през 1945 година изпраща своите данни на един голям астролог във Франция - Андре Барбо. Получава един коментар от двадесет страници. Но накрая на живота си той премина през много изпитания. През 1974 година преживя автомобилна катастрофа. През 1975 година падна и си счупи дясната ръка в областта на рамото. През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма.
Такъв готов човек в моя път аз не срещнах. Срещнах други. Но неговият устрем беше необикновен. Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше в един изключително висок стил, като че ли той четеше горе на небето предварително написан текст. Затова той можеше да говори на „прима-виста", а неговата Деметра да записва на пишеща машина. Благодарение на това ние днес имаме една история, която ви предлагаме на вашето внимание.
Магнетофонният запис бе направен от 6-ти до 9 септември 1974 година в дома на моите родители в град София.
А машинописният текст от записа бе осъществен от Марийка Марашлиева и завършен на 6 август 1995 година в София.