235. Кметът Петър Стоянов

Брат Петър, кметът, усилено работеше за електрифициране на Мърчаево. Той цяла зима, независимо от снежните бури и студа, ходеше в град Перник да урежда електрификацията. Вече се строяха диреците и се прекарваше мрежата от жици. Той идеше засмян при Учителя и с присъщото си заекване от вълнение, като чешма с малък чучур, през който напира да бликне изведнъж силна водна струя, разправяше подробно за хода на работата. Обеща, че за 22 март ще светне. Всички бяха мобилизирани в малкото, разцъфнало като градина селце. Тъй като имаше много евакуирани ученици в селото, заех се с подготвяне на литературно- музикална програма стях. Учех ги песни и беседвах често с тях по разни въпроси. Образувах хор, с които подготвих няколко народни песни и "Летен ден" от Учителя. Изнесохме утро на 5 март. Учителят бе доволен от работата и каза: "Сега се подквасва тук населението. Посятото сега да се остави да никне, два пъти да не се сее."

В.К.: Разкажете някои неща за кмета? Весела: Да. Той беше разговорчив, весел, приятен човек. Много предан на Учителя. Той малко заекваше, и понеже искаше да каже много неща и ъ-ъ, заеква така. Не може веднага да се изрази. Но той тича месеци наред до Перник, пеша ходеше през полята да устрои електрифицирането на Мърчаево. Много хубава работа и през май месец светна електричеството и Учителят нарече Мърчаево Светляево. В.К.: Така. Весела: Да.