66. ПЛАНЪТ ЗА КЪЩАТА

Аз вече се окопитих. Вече се активизирах, защото голямата пречка е премахната. За два дни взех петно за строеж. Петното за строежа е 12 на 12 метра и сме двама собственици. Единият е д-р Жеков, а до него е една шивачка на име Керемидчиева. Няма нищо общо със Савка Керемидчиева. Тя беше много сериозен човек. За нея Учителят беше казал, че тя е била навремето виден стратег от армията на цар Дарий. А тя е родена тук, на Изгрева. Нейната къщичка бе солидна и тя не искаше да строи. Тя ми разреши да строя «на калкан». Така че аз имах петно 6 метра на 12 метра. А архитектката ми казва, че не може да се направи план за кухня, клозет, стая и т.н. Плана ми работи Лиляна Граматикова. Та, имах познат инженер - Казаков, който бе шеф на 500 души землемери. Обясняват му случая и се налага да се разшири петното. Той имаше познат в министерството на строежите. Отидохме там и той каза, че има право да разрешава увеличение до 1 метър и 50 сантиметра. И така се разшири петното на 7 метра и половина на 12 метра. Имах вече разрешение. Ако бях отишъл в архитектурното учреждение, там нямаше да ми дадат разрешение. Накрая Лиляна Граматикова направи плана на къщата. А трябваше да се завери, но тя нямаше право. Той отиде където трябва и утвърди плана. Значи всичко бе уредено. А този Казаков имаше триетажна къща тук, на ул. «Жо- лио Кюри», и аз му направих мозайката на стъпалата. Така се работеше по времето на социализма. Ти работиш за тях, а те ти съдействуват да получиш онова, на което имаш право. Това се казваше «да имаш връзки». Нямаш ли връзки - от тебе нищо не може да излезе. Такива бяха времената тогава.