Старала съм се да проявавам разумност и да съм снизходителна към недостатъците на онези с които живят на Изгрева. Само един път се скарах с една сестра за една случка. Много дребна беше тя, отиде сестрата и се оплака на Учителя. Учителят като ми каза, аз рекох: „Да Учителю". „Сестрата дойде и ми каза, че ти не си я поздравлявала. „Еленка не ме поздравлява Учителю". Пък аз мисля, че тя като дойде ние ще живеем хубаво, че аз ще й отивам на гости, че тя ще ми идва при мене. „Верно е, Учителю, верно че не я поздравлявам". Ние знаете ли защо се спречкахме? Аз живеех там до брат Боев в пловдивските стаи и клозетите бяха на пловдивчани, и те искаха да ги заключат. Пък приятелите, които идваха от града имаха нужда от такъв. Никак нямаше клозет на Изгрева.А аз когато живеех на нашия „Параход", най-много съм се мъчила за клозет". И тъй както говоря на тебе, така го казвам наУчителя. „И затуй казвам Учителю, не се съгласих да ги затворят". Заминат приятелите остават отходното място както не трябва. Аз обещах, че аз ще ги мия и ще ги чистя. И вярно е, че аз ги чистех две, три години. На никого не направих забележка защо друг не чисти, само и само защото много съм се мъчила. Пък естествено е че това е една необходимост за човека. Но аз викам: „Учителю, ще оправя работата". Вярно е че аз след това я извиках у дома и й казах: „Виж казвам, ти ми каза така и така, затова аз казвам не те поздравлявам". Щото тя ми каза: „Ами ти казва, каквото ми кажеш-все ме тровиш". „Ами рекох аз няма дати говоря тогава. Щом смяташ така". Викам: „Ти като ми каза така, аз затуй престанах да те поздравлявам, щом те тровя с моето поведение". „Ама тогава аз съм била ядосана, затуй така съм ти казала". „Пък рекох аз като съм ядосана казвам което мисля, не което не мисля. Пък аз де да знам, че човек казва което не мисли?" Аз например, ако се скарам с един човек, ще му кажа както мисля, ама така да кажа което мисля, не мога да му кажа. Аз не мога да кажа на един човек че краде, ако той не краде. Ще му кажа, ако е груб-груб си. Ако е невнимателен-невнимателен си. Ама не мога да кажа друго нещо? Пък тя, че казала така, аз не знаех че това е нейна слабост и от тогава вече престанах, поздравявах я, но че с нея не се сближих, но не се сближих, защото вижте брат, тя беше съвсем друго същество, никак не си допадахме с нищо. Това че тя искала да дружи с мене хубаво, ами нали и аз трябва да искам. Само за това. В.К.: Ами къде ви бяха отходните места?