47. СТОЖЕРЪТ

А в едно от писмата Си Учителят му пише, че той е като стожер. А стожер е едно дърво, което е поставено на гумното, където се вършеят снопите на пшеницата, за да се сдобият с житото. Около стожера се завива и отвива въжето, с което са завързани конете или воловете, които вършеят житото. Сега никой не знае какво е гумно и що е вършитба. Та, той е бил стожер на гумното на Изгрева, около който се е завивало въжето. Та, това въже го беше така завило, че го бе вързало два месеца на легло. Ето това означава стожер на Изгрева.

Учителят, д-р Жеков и Начо Петров са садили дръвчетата на Изгрева. Младежите са идвали, поработвали са малко и са бягали, не им се работело. Щом си отиде Учителят, младежите са бягали, а старите са работели по цял ден. А е имало много работа.

Тук трябва да кажем и един случай.