46. НА ОБЯД ПРИ БЕДНИТЕ

Било по Великден през 1937 година. В братския стол на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят ядене като за празник. Беседата била привършена и много от посетителите се разхождали по поляната и обменяли мисли за току-що привършената беседа. Докато на едни правело впечатление философската страна на Учението, на други - научната, а на трети - религиозната страна. И всеки мислел, че има право.

Когато станало обяд, трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички го посрещнали със ставане на крака. Чели молитва и обядът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица.

Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене.

Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато. Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте. Ние тъй много се старахме..." - „Яденето бе хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които днес ядат хляб и лук."

Учителят ни даде пример на смирение, като символично беше на трапезата на бедните.