8. Бомбата, която знаеше къде да падне
Сестра ми Цвета беше също учителка. Понеже другата ми сестра беше учителка в Скопие и тя искаше да замине там, и да бъде учителка в същия град. Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита, дали да приеме директорското място, да отиде, или да не отиде. Учителят казал: „Няма да отидеш!" „Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка?" „Няма да отидеш!" Учителят е категоричен и показа с жест, че разговорът е приключен. Тя излиза отвънка и Милка Периклиева я вижда. „Какво има бе, сестра?" „Така и така, Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я предумва. „Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя. „Ами, Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога?" „Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде, разказа ми всичко. Ние всички скочихме на крака и викаме: „Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят?" И така, тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: „Може! Може!" След това дойде време и започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целият случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт.
