10. МАЙКА ТИ НЕ Е БОЛНА

Бях на служба в гр. Скопие. Беше през зимата на 1941-1942 г. Аз получих писмо от моето родно село от брат ми, с което той ми съобщаваше, че майка ми е тежко болна и са в очакване скоро тя да си замине от този свят. И ако искам да я видя, да си взема отпуск и да замина за моето родно село. Аз почувствувах, че трябва да изпълня молбата на брата си, а това беше и мое синовно задължение към майка ми и затова си взех отпуск, купих билет за автомобилния рейс за София и така приготвен легнах вечерта да спя, с готовност сутринта да замина за София. През нощта, ето Учителят ми се явява на сън и ми казва следното: "Майка ти не е болна, но жена ти е тежко болна, затова бързай!"

Аз останах крайно изненадан от това съобщение на Учителя, и разбира се го приех като истина и така в размисъл и разни предположение аз пристигнах в София. Моята мисъл беше съсредоточена всецяло в болестта на жена ми, а за майка си престанах да се безпокоя, защото бях сигурен, че тя не е болна. След като си дойдох в София, аз констатирах наистина, че жена ми е на легло и че е била много сериозно болна. Животът й е бил в опасност, но благодарение намесата и грижите на Учителя, тя е била спасена. Макар и доста болна, в момента тя беше по-добре.

Аз останах вкъщи няколко дни, докато настъпи още по-голямо подобрение в здравето на жена ми, след което заминах спокойно за родното си село. Там аз намерих майка си съвършено здрава и вън от всякаква опасност за живота. Намерих ги всички здрави, бодри, весели, добре разположение и след като прекарах няколко дни при тях се сбогувах и се завърнах обратно в София.

Едва сега, след като констатирах, че това, което Учителят ми бе казал на сън е напълно вярно, аз посетих Учителят на Изгрева. Аз нищо не му казах за съня си, нито пък за това, че казаното от Него на сън е излязло напълно вярно, защото в себе си имах убеждението, че всичко това се знае от Учителя и че всичко е така и е самата действителност. Учителят ме прие любезно и по този въпрос само каза следното: "Беше рекох, много сериозно и опасно, но мина." След това Учителят ми говори по други въпроси, които за момента бяха важни и актуални, главно във връзка с общото положение и за войната между германците и русите. Тази война беше в своята стихия и беше кървава и жестока и за двете воюващи страни. Учителят съжаляваше за това и намираше, че тя е безсмислена и глупава, и вредна и за двете страни. При един друг случай, на моя въпрос до Учителя кой е виновен за тази война? - Отговорът беше, че и двете страни са еднакво виновни за това.