11. САМОЗВАНИЯТ АДЕПТ

Невена Неделчева беше учителка. По-късно тя бе изпратена в Скопие. Аз също бях изпратена през 1942/43 г. в Скопие и бях там с децата си и работех като служителка в пощата. Там се бяхме събрали от братството една група от около 20 човека. Сутрин излизахме на една височина да чакаме изгрева на слънцето. Бяхме добри приятелки с Невена Неделчева. Тя имаше връзка с Лулчев, беше до него, имаше порабощение към Лулчев. Тя живееше при него, но се страхуваше от него. Беше в пълно негово подчинение с уважение и страх от него. Често споделяше с мене: „Когато съм при брат Лулчев едно отношение имам към Учителя. А като отида с пълнота към Учителя, имам към Него друго отношение. Тогава се отдалечавам от брат Лулчев. Той това усещаше и ме ревнуваше". Аз й съдействувах там в много отношения и освен това моите родители бяха също там и я канехме често да ни гостува. Симеон беше ходил при Учителя, за да го пита как сме и какво правим в Скопие. Не ни пише писмо, но за да получи сведение от нас той отива при Учителя и пита: „Учителю, как са моите хора в Скопие и какво правят?" Учителят се усмихва и отговаря: „Добре са, Симеоне, а без тебе са още по-добре". „Ами жена ми тъгува ли за мен?" „Колкото ти тъгуваш за нея, толкова и тя тъгува за тебе, защото си има деца и родители, с които да се занимава и на работа ходи. А тя има за задача да помогне на Невенка, да се освободи от Лулчев и то в Скопие." Това нещо ми го писа Симеон в едно от редките му писма. Как съм помогнала на Невенка не зная. Онзи беше я обсебил и тя му слугуваше като робиня. Той беше самонадеян и самозван адепт.