64. СЪРЦЕТО НА УЧИТЕЛЯ

След заминаването на Учителя за отвъдния свят, брат Симеонов четеше неделните беседи. Животът на Изгрева продължаваше. Един неделен ден след обяд, брат Симеонов изнесе сказка за музиката на Учителя. Салонът бе почти пълен с посетители. Когато отидох, седнах на стола и си затворих очите. Видях следната картина: Първо се яви една светла точка, като звезда, на височина един метър над пода. Тя започна бързо да расте и скоро се превърна в светло кълбо, което порастна от пода до тавана. Очерта се тялото на Учителя. Там, където е сърцето на Учителя, се отвори врата и ние, учениците, минавахме през тази врата и отивахме на изток. След малко образът на Учителя се изгуби. Голямото огнено кълбо постепенно се смали и пак стана като една светла точка. И тя се изгуби. Отворих очите си. Салонът баше все така пълен.

Опит за тълкуване на видението: Сърцето на Учителя - врата. Това е голямата, великата любов, вкоято ние трябва да живеем. Отиваме на изток. То значи, стремим се към един висок идеал. Това е Истината, която ни свързва и обединява в едно цяло.

Гр. Видин, 1982 година - Райна Каменова.