4. ПРОСЯКЪТ

Един път идва един просяк и чука на вратата на дома на дядо поп Константин Дъновски. Бащата на Учителя отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че нямал пари, затворил вратата и се върнал ядосано и мърморел: „Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди?“

В този момент влиза Учителят и му казва: „Защо не даде на просяка каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той?“ Дядо поп Го загледал: „Кой беше?“ „Това беше Христос. Той си беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я и си отиде.“ Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. „Боже,-какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа.“ А Петър се усмихнал: „А-а, свърши се вече. Той си отиде там откъдето бе дошъл.“

Така дядо поп се разминал с Христос. Ако да е бил служител на Христа.