В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин. Например, чул съм на живо великия Крайслер, присъствах на първия му концерт след триумфалното му гостуване в Америка. Чух Хуберман, Пшихода, Менухин. По едно време, а тогава бях вече в гр. Фале, където се преместих да продължа следването си, случайно се запознах с двама германци-музиканти. Всъщност те бяха бояджии-майстори-декоратори, а не обикновени бояджии. По-младият свиреше добре на пиано, брат му на ударни инструменти. Те научили за мене и ми предложиха да направим трио, за да свирим в едно съседно градче на Хале за салонна музика и за танци. Тогава се танцуваше валс, танго, фокстрот, а не сегашните дивашки танци - рок. И така направихме триото и два пъти седмично свирехме в един ресторант в Битерфелд.
Да продължа историята за двамата германски музиканти. Те веднага разбраха в разговора ни, че съм чужденец. Попитаха ме какъв съм. Аз отговорих: "Их бин булгар". А те пък разбрали: "Их бин унгар", т.е., че съм унгарски цигулар. Аз не ги поправих и затова бях за тях унгарския цигулар Филип Стоицев. Въпросът беше, че свирих добре салонна музика и музика за танци. Ресторанта, в който свирехме в Бътерфелд се прочу благодарение на нас, прочу се със своя унгарски цигулар. Един ден щях да бъда за малко развенчан и да загазя. Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски циганин. Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар. Моите колеги ми казаха: "Филип, един човек, твой сънародник седи в салона и ни слуша, поговори с него на унгарски". Ами сега, загазих. Не знаех как да се отърва от това. Казах им: "Той е унгарски циганин. Аз съм чистокръвен унгарец. Той говори унгарски диалект. Не можем да се разберем". Отървах се благополучно.