87. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

ДО МИНЧО СОТИРОВ

10 август 1918 г., София

(получено на 13 август 1918 г.)

Любезни М. Сотиров,

Надявам се да сте бодри и весели духом. И всякога можем да бъдем бодри когато Господ на обичта и Бог на Любовта е с Нас. Да се съзнаваш своята всегдашна връзка с Господа, това е благо. И право казва псалмопевеца: "Ако и в ада и там Твоята десница ще ме подкрепи и настави". И наистина вие, които се намирате в тринадесетата сфера на фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави. Само по този начин ще изучите малките мистерий, мистерията на тъмнотата, която се крие в центъра на Земята. Смел и непоколебим трябва да бъде човек в своята вяра, в своята Любов към Бога, Смърт или Живот - това е все едно с Него.

Опитност добита не се губи. Вярата побеждава. Господ мисли за своите любими деца и слуги и рабини.

Моето благословение вам и на всички, които се подвизават в Господния път. Растете в познанието на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Господнята Истина. Мир на Всички ви.

(Свещеният подпис)

Ж. К. В. О.

София

10.VIII.1918 г.