Те почти винага не са бивали разбирани от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторци, разрушители на съвременен ред, луди (гледай Евангелието от Йоана, гл. 10, ст. 20), за да ги заведат, когато могат, на самата Голгота и там да им докажат нагледно до какво нравствено падение и беззаконие може да достигнат водачите на един народ, който и някога, преди хиляда години, пъшкаше, пъшка и сега, еднакво обезправен, но все надяващ се да дойде един Месия - Спасител, който да му проправи пътя към царството на изпълнените мечти...
И те са идвали и идват, тия спасители - жал е само, че заслепените водачи сами не са влизали, и другите са спирали да влязат в царството Божие. Слепи водачи на нещастен народ!
А време е народът да остави слепите да следват своя път, а той да прогледне с очите си и потърси новия път.
Т
ози нов път съществува и по него вървят хиляди хора от всичките страни на света.
Те с любов се гледат, братя се наричат и си помагат един други. Те не делят земята, Божията земя, не преследват братята си, почитат своя общ Баща - Бога.