(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 3.ІІІ.1930 г., София, стр. 1)
„Ако в подобния си не виждаш себе си - нищо не можеш да разбереш.
Турете Истината над всичко!”
В съвременна България чакат „властта” няколко хора също като тях да нареждат нещата в държавата. Крещят и викат - и понякога даже искрено вярват, че ако стане Иван от министерското кресло и седне Първан - работата ще тръгне по мед и масло...
Това трае, разбира се, ден до пладне - свършва с обикновеното си махане ръка и думите: „и тия били като всички”...
И така е: сплутото жито не никне; прегърбен старец хоро не играе; болен, умиращ човек, сила и за себе си няма...