Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват. Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики мисли. И когато съм в някоя депресия, достатъчно е да си препрочета някоя страница и чрез тях се тонирам. После се чудя, как съм го написал. Това споделям, за да видите как великият Мъдрец може да оперира чрез съзнанието на хората.
Учителят, чрез Своите беседи, които вървяха в унисон с Космичните течения вътре в Живата Разумна Природа, представляваха съкровищницата, в която се криеха семената на новите идеи, които ще легнат при изграждането на Новата култура и на новата раса. За да се разберат Неговите беседи, потребно е сърцето на мистика, умът на окултиста и непобедимата воля на Великия реформатор. Тук само ще загатнем за скритата страна на Словото на Учителя.
Беседите, погледнати през критичния студен поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе. Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на месеците, с Космичните пулсации на годините. Те хронологически вървят в три гами: мажорна, минорна и хроматична, или, от гледище на съвременната моделна физика, следват трите течения, чиито символи са числата, първото -електричното, или мъжкото начало, второто - магнетичното, или женското начало и третото - неутралното, или обединяващо начало.
Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез сезоните и чрез годините. Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата. Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството.
Пламтящите точки, които всяка нощ блестят тайнствено в дълбочината на Небето, погледът на новия човек на шестата раса ще ги вижда като големи същества, които непрекъснато изпращат своите любвеобилни, мисловни енергии към нашата малка планета. Тези населени светове за в бъдеще ще бъдат школите, през които човечеството ще мине.
Така аз стъпих по-уверено на нозете си, почувствах се достатъчно възмъжал, след като завърших университета и големите опитности, които добих през изтеклите години около Учителя. В мен се зароди идеята да специализирам в чужбина и да закръгля моето висше образование в някоя от европейските столици. През 1933г., септември, аз отпътувах на един международен студентски конгрес, който щеше да се състои в една от славянските страни - Полша. На този конгрес трябваше да изнеса един малък реферат, но не бях още установен, дали ще специализирам във Варшава. Най-интересното е, че когато се подготвих да замина за чужбина, единствен Учителят беше, Който ме изпрати до оградата на Изгрева. Аз чаках с трепет да чуя, с какви думи ще ме изпрати. Когато ми подаде ръката Си да се сбогува, Той зае мощна повелителна поза, издигна Си дясната ръка нагоре и ми каза следните думи; „Аз съм ти проникнал всичките клетки и в дъното на Ада да слезеш, пак ще те извадя, за да свършиш работата, която ти предстои". Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушение, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения - тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква пътеводна звезда, която осветяваше моя път.
Никой не ме изпрати от Изгрева, а само Той. Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша.