111. ЗВУКЪТ ИДВА ОТ ЕТЕРА

В.К.: На страница 42 от Вашите „Разговори с Учителя” Учителят говори, че човек диша и с порите на кожата, и с белия дроб. „Всъщност издържането зависи от етера.”

Л.Т.: От етера във въздуха. Да.

В.К.: Той как е учил да пеете с етер в дробовете? Учителят Ви е учил да пеете, за да можете да поемате праната, етера в дробовете. Как точно беше това нещо?

Л.Т.: А-а, няма да го кажа него - остава си моя тайна.

Някои работи, например рецепти ми е давал, какво да вземам, за да имам хубав глас. Да кажем имам голяма премиера. Не всичко казвам. Което ми е казал го казвам, но където ми е казал да не кажа, казвам, че няма да кажа. То си е моя тайна.

В.К.: Вие, във Вашата школа нали, и във Вашата школа съобщавате ли го като метод или и там не го пишете?

Л.Т.: Онова, което го казва Учителят, точно го пиша.

В.К.: Но онова нещо не го казвате?

Л.Т.: Ами нито един ученик като не дойде при мене да го обучавам, разбира се, че няма да го кажа.

В.К.: Добре де, тогава аз не съм го чул, аз не съм певец. Вие бихте ли могли да го кажете, да го разкажете, защо, да остане за следващите поколения.

Л.Т.: То си остава за мене и точка. Повече няма да говоря.

В.К.: И аз слагам точка. Продължаваме по-нататък. За да не ме упрекват утре, че не съм Ви питал, да го знаят.

Л.Т.: Няма.

В.К.: Ха-ха-ха. Защото аз Ви записвам. Утре като питат: Ами защо ти, когато те изпратихме при нея, ти не я запита и не го записа?

Л.Т.: Понеже не ме приеха както трябва и в Братството.

В.К.: Вие сте обидена.

Л.Т.:Да.

В.К.: Много сте обидена.

Л.Т.: Не съм обидена, но съм затворена.

В.К.: Съгласен съм. Така.Също на страница 42 от Вашите „Разговори с Учителя” Вие споменавате, че Учителят Ви е давал някои формули, които Вие не искате да напишете.

Л.Т.: Той ми каза да не ги записвам, всички. Което мога да го дам, дадох го.

Даже за „Битието” Той ми каза да не го давам с ноти. Да го имам в себе си научено, но аз го дадох, без да Го питам.

Дадох нотите. Дадох ги на Борис Николов и на Мария Тодорова и ги напечатаха. Тъй че никой не може да ме упрекне, че аз съм ги запазила за себе си. Аз ги дадох.

В.К.: Сега, тези формули, които Учителят Ви е дал, те се отнасят за Вашето пеене, така ли?

Л.Т.: Да, за моя духовен път.

В.К.: И Вие смятате, че на този етап Вие не трябва да ги дадете?

Л.Т.: Ами тъй ми каза Учителят, аз изпълнявам.

В.К.: Правилно. Съгласен съм. Аз трябва да питам.

Л.Т.: Да де, Учителят ми каза.

В.К.: Защото някой път става така: някой го е написал, но в този момент не иска да го даде. Казва: Когато аз си замина, тогава ще го видите.

Л.Т.: Е, може и тъй да е. Но има работи, които не са записани.

В.К.: Съгласен съм, съгласен съм. Така, добре.

Аз бях си записал да Ви питам как Ви е учил Учителят да пеете с повече етер в дробовете.

Л.Т: А-а-а, там е, тайната е там, защото звукът най-напред прозвучава в етера, а после влиза във въздуха. А този етер е голямо изкуство човек да го приеме, Учителят каза. А той е, във въздуха е етерът.

В.К.: Сега, Той правеше ли разлика между етер и прана? Етер и прана едно и също нещо ли са?

Л.Т.: А-а, не, голяма разлика има. Индуското прана е друго. А етерът е съвсем друго нещо. То има Божествен елемент вътре. То е от много по-високо духовно естество, етерът, и е мощна сила, етерът. Голяма сила е етерът.

В.К.: Докато праната...

Л.Т.: Е, праната е също сила, но тя е в по-долните слоеве, а етерът е най-висша сила, Божествена.

В.К.: Значи тия упражнения Учителят Ви ги е дал и Вие сте ги ползвали досега. На този етап не желаете да ги дадете.

Л.Т.: Не.

В.К.: Съгласен съм. Продължаваме нататък.