Алтернативен линк |
14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ
След време този протосингел бе избран за Търновски владика. Аз бях съдебен следовател на Севлиевска и Габровска околии. Бях справедлив, но строг следовател и не малцина вкарвах в затвора. Някои от тях, озлобени против мене, писали на владиката Филип да настои пред министъра на правосъдието да бъда уволнен като „дъновист". А Филип ме мразеше още от Русе. И този мазник написва от свое име предложение до министъра на Правосъдието да ме уволни като „дъновист" и публикувал това свое писмо във вестник „Търновски епархийски вестник". Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание. Но Филип пише и второ писмо до министъра и настоява за уволнението ми. Но и това му писмо получава същата участ. Тогава Филип пише дълго писмо до софийския владика Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми. А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европеиски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи).
Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа.
Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип. Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.)
Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... "
След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква.
Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев.
След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ".
Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни. И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др. - че разпространявам „дъновизма.")
Явих се на подсъдимата скамейка пред Дисциплинарния съвет при Върховния Касационен съд, състоящ се от седем члена: 6 касационни съдии и един главен инспектор от министерство на правосъдието. Прокурорът при касационния съд формулира обвинение против мене, съгласно предложението на мнистъра. След това, се даде думата на мене. Аз говорих много сериозно, с висок глас и с възмущение отхвърлих обвинението. Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра. Че аз съм бивш атеист, но съм скъсал с атеизма като заблуда и вярвам в Бога и Исуса Христа и светлината, която хвърля върху Христовото учение достойният българин - мъдрец - Петър Дънов. Че неговото Общество не е църква. Че аз принадлежа към най-прогресивната църква в света, която брои много повече последовователи от православната църква. Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят бългаски съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра. Толкоз повече, че съдът не разполага с никакви доказателства против мене, че с моите религиозни убеждения аз съм изложил престижа на службата, която заемам. И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската църква и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти". Нашият Учител, господин Петър Дънов е учен и философ. Той проповядва учение религиозно - научно - философско. И българският народ един ден ще се гордее за този свой син, за Учението на когото се интересуват днес мнозина извън границите на България.
И след това министерството на правосъдието на няколко пъти ме сондира по телефона: Приемам ли да ме назначат за окръжен прокурор в този или онзи окръжен град. От докладите на инспекторите, които са ме ревизирали, министерството на правосъдието беше добре осветлено, за моите способности, експедитивност и честност! Но аз все отклонявах повишението си, защото семейни връзки и прочее ме свързваха в Севлиево. И най-после министерството ме повиши - без да ме пита.