ВТОРИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1978 Г.

1. ПЕТИМАТА ПРИЯТЕЛИ-ПИЯНИЦИ

Роден съм на 1.юни 1896 г. в с. Мърчаево. Като израснах и тръгнах на работа най-напред работих в мина Перник. През 1916 г. отидох войник. Майка ми се казваше Митра, а баща ми - Стефан. Те бяха добри хора. През 1916, 1917 и 1918 г. работех в Перник. А през 1919 г. вдигнахме стачка като миньори, защото заплатите бяха много малки и тормоза беше голям. След стачката аз напуснах миньорството и се върнах на село където постъпих на работа в „Каменни кариери“ на Витоша. Баща ми беше също каменар и така преживявахме. Той предаде каменарството си на мене и така аз бях каменар и работих с него 62-63 години. Работил съм в София на съдебната палата, също и в Русе на съдебната палата. Работил съм още в Пловдив и в Самоков. И така прекарах тоя живот. Харно ама на село бяхме една група от петима приятели, с които бяхме неразделни. Много се разбирахме, но започнахме да пием. Като вземем заплата, който вземе заплата, докато не я изпием вкъщи се не връщаме. Ние бяхме по-прости. Но единия от нас беше по-учен. Казваше се Симеон. Баща му беше богат човек. Продаде баща му кон, ние го изпием. Продаде вол, пак го изпием. И така веднъж на трезво Симеон ни каза: „Слушайте, братя, моят баща е богат и има достатъчно средства да ме издържа с пиянството, ами вие какво правите. Децата ви голи, боси. А вие, щом вземете заплата в кръчмата ги изпивате“. „Е добре, какво да правим, бе Симеоне?“ „Ще направим една полица от 25 000 лв., ще я вложим в общината, та който пропие да плати“, казва Симеон.

Това беше в неделя. В понеделник аз имах работа в София. Отидох значи в София. Там в центъра зад „Свети Крал“ имаше един битпазар, а насреща имаше една бирария, още я помня, казваше се „Чаталджа“. Казвам си на ума, тук никой няма да ме намери, ще се напия. Напих се и си дойдох. Но не си дойдох вкъщи, а отидох направо в кръчмата. Отидох там и заварих ги четиримата пияни. И пропадна полицата. Пак продължаваме. Пак тоя брат ни съветва и казва: „Хайде да направим въздържателно дружество, може да се закрепим, да не пием“. Направихме въздържателно дружество. Записахме стари хора, млади хора. Но пак не издържахме, пак пропаднахме, пропихме отново.