През 1927 г. след построяването на нашия братски салон на Изгрева и провеждането на събора Учителя прави опит да въведе в Братството да се играят „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". Нашите братя и сестри не могат да схванат неговата идея и не могат да разберат и приемат тези упражнения.
Учителят променя методите. В 1938 г. през месец май Учителят помолва сестра Милка Периклиева и сестра Катя Грива да изберат 10 деца, на които той всяка вечер на полянката за Паневритмия под осветлението на голямата 1000-ватова лампа да преподава нови упражнения - „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". В тази постоянна десятка бяхме брат ми Костадин и аз. Учителя тихо нареждаше на сестра Милка Периклиева какво трябва да правим, като постоянно ни наблюдаваше и следеше как играем. Милка Периклиева и Катя Грива ни ръководеха. Упражненията ги играехме без музика. За един месец ние научихме добре „Слънчеви лъчи" и Беинса Дуно нареди да ги покажем на приятелите след свършване на Паневритмията. Така ние използвахме и големия оркестър, който ни свиреше мелодията на „Слънчеви лъчи", а ние играехме. По нареждане на Учителя около центъра с лампата приятелите направиха 12 симетрични точки, големи около 30 см. в диаметър, които бяха попълнени с изгасена бяла вар и се виждаха много хубаво На всяка точка, когато играехме „Слънчеви лъчи", заставаха първите двойки и след тях се нареждаха още 5 - всичко 6 двойки. До един месец братята и сестрите научиха „Слънчеви лъчи" и започнаха да ги играят като продължение на Паневритмията. Сутрин ние показвахме „Слънчеви лъчи", а вечер усилено учехме „Пентаграм" и докато приятелите започнаха да играят „Слънчеви лъчи" след Паневритмията, бяхме готови да им покажем и „Пентаграм". Ние, малките непослушни палавници, бяхме много вдъхновени и с голяма любов и радост играехме показаните упражнения, като много бързо коригирахме грешките, които правехме. Отначало Учителят нареди „Пентаграм" да го играем напред и след свършването му да се обръщаме кръгом, при което първият да става втори, а вторият първи. След 2 седмици Учителят промени тази игра, като каза, че като се играе по този начин, няма движение напред и упражнението става много статично. Тогава нареди да не се обръщаме кръгом, а да се движим в кръг около центъра. Скоро показахме и „Пентаграм" на приятелите и те бързо го усвоиха. Започнахме всеки ден редовно да играем „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм", като неотделна част от Паневритмията.
В 1939 г. ние показахме упражненията и на чужденците, и те ги научиха много по-бързо, отколкото нашите изгревчани. С тази попълнена Паневритмия ние отидохме на Рила в 1939 г.
„Слънчеви лъчи" са движения взети от Природата, и са велик израз на постоянния съзидателен процес, който става в живота с помощта на мощните сили на Космоса, които се фокусират в нашето Слънце. Има по-сложни упражнения от „Слънчевите лъчи", но ние не сме готови още за тях. Лъчите на Слънцето постоянно удрят по Земята, по растенията и създават плодовете. Техният всекидневен приток дава цъфтежа, връзването, оформянето и развитието на плодовете до тяхното пълно узряване. Те посещават всички същества и всяко според степента на своето развитие ги използва за своите нужди. Когато един слънчев лъч попадне върху главата на една змия, тя го използва да си приготви отрова, за да ухапе някого. Вълкът използва тази енергия, за да си уякчи и заостри зъбите и ноктите. Поетът написва едно хубаво стихотворение, а музикантът - една симфония.
Слънчевите лъчи влияят на всички хора и ги подготвят за пролетта на човешката душа, когато по лицето на Земята хората ще станат братя и сестри и ще дойде новата Шеста светеща раса на Любовта.
Упражнението „Слънчеви лъчи" се явява като миротворец на Земята, събужда и хармонира висшите съзнания на хората за един общ велик живот на мир, разбирателство и пълна взаимопомощ в живота. Кръгът с 12-те радиални лъча около центъра представлява 12-те зодиакални знаци, покрай които минава Земята в своето движение около Слънцето. Лъчите, които са извън кръга около централните
12 лъча, са останалите многобройни съзвездия, които пряко или косвено влияят върху живота на Земята. 12-те лъча се движат по радиусите на окръжността, а външните - по окръжност около центъра. Това е израз на общия космичен процес, който става в малкото и голямото, от човека до Слънцето и в цялата Природа.
Това е движение и ритъм на постоянния живот, който изпълва Вселената. Оттук идваме до заключение, че е необходимо да има винаги и лъчи извън централните 12. Това става винаги на лятната школа на Рила около 19 август. Това, обаче, много рядко се случваше на Изгрева, и то само по време на съборите. Затова ние нямахме навик да играем и в кръга около централните 12 лъча. Лъчите, насочени към центъра, имат центроустремително движение, т е. движение към Бога. В играта има и връщане назад към периферията - движение към света, което е сравнително малко. Божествената хармония струи навсякъде в това слънчево упражнение и всички движения са насочени по пътя на човешката еволюция и прогрес.
Упражнението „Слънчеви лъчи" е един успешен опит на Учителя да изкара българите от затворения кръг на тяхната народна музика, при която, когато българинът играе например ръченица със стегнати ръце и крака, той бързо се уморява и след свършването на играта често му се налага да си почива.
Упражнението „Слънчеви лъчи" освобождава човека от вътрешното му напрежение и му отваря път към свободно движение, от което играещият не се уморява, а придобива сили и нови енергии.
Участниците се нареждат по двама в 12 лъча, насочени радиално към един общ център. Във всеки лъч има по 6 двойки, като разстоянието между тях е около 1 метър (ние обикновено играехме лъчите с по 5 двойки, понеже веднага след свършването на „Слънчеви лъчи" преминаваме към „Пентаграм", който се играе с пет двойки). Това ставаше и по времето на присъствието на Учителя на Земята.
Шестте двойки са под влиянието на Венера и Любовта - път към Шестата раса, а петте двойки са на Меркурий, обективният, материалистичен ум на съвременния човек, с който тъпчем на едно място, без да имаме вътрешен стимул към новата раса. Около централните 12 лъча има кръг, съставен пак от 6 двойки на разстояние 3-4 метра от централните лъчи, за да не навлязат лъчите от центъра, когато се връщат назад в тези от кръга.
Всички участници в кръга са обърнати в посока на движението на Паневритмията с лява ръка към центъра. Те отиват напред, както в 12-те лъча към центъра, и назад, както и тези от 12-те лъча. При образуването на лъчите обикновено играещите се нареждат по ръст, като по-ниските отиват напред, а по-високите остават назад. Това правило рядко сме го спазвали и изпълнявали.
Ако няма достатъчно участници за 12-те лъча, в тях могат да влязат по- малко двойки и тогава във външния кръг срещу всеки от 12-те централни лъча да има поне по една двойка -12 двойки. Тези положения за „Слънчеви лъчи" се уреждат на място според наличието на играещи приятели.
Ако няма оркестър, ние изиграваме упражнението с пеене. С оркестър ние пеем солото в музикален мотив № 7 „Ти си ме, мамо, човек красив родила".
Първо движение:
1. Напредване
Зора се светла зазорила, тя живота нов е проявила. Слънчев танец в планината заиграваме и задружно ний запяваме слънчевите песни.
Те сърцата ни разтварят за лъчите, Слънцето ни проговаря чрез игрите. Нов живот ни то дарява, нова светлина, нова светлина, скърби земни разтопява със свойта топлина.
Вярна стъпка ти вземи, светла мисъл приеми; тя живот ще ти дари, радост нова и красиви бъднини ще изгради. Връщането става също така, както е описано във втора точка на движение I до края на мелодията на музикален мотив № 3, като се правят 20 крачки за 20 такта.
В нашата земя нов живот кога изгрее Всичко живо ще запее за слънцето. В знание, любов и свобода Всеки ще живей. Връщането става, както е описано при точка 2, Първо движение. Правят се 13 стъпки назад и десният крак се прибира до левия. 13 такта
Четвърто движение:
1. Единично въртене Думите важат за четвърто, пето и шесто движения.
Пътя нов е готов; От кръга тесен излезни. Към върха към възход В дружен ход смело днес тръгни. Горе те зоват, светли висини: Ти към свобода, пътя поеми.
Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният партньор прави същото движение около левия, както в точка 1 на движение IV. Той минава пред него, вляво от него, зад него и застава за 10 крачки на първоначалното си място, стъпвайки леко на пръсти. Левият партньор прави същите движения, описани в точка 1 на движение IV, докато трае музиката на първата част на музикален мотив № 6.
2. На място
Повтарят се движенията, описани в точка 2 на Четвърто движение, Докато трае втората част на музикален мотив № 6.
Правят се движенията, описани в точка втора на Четвърто движение,докато трае втората част на музикален мотив № 6.
Седмо движение: Ти си ме мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая. Седмото движение, изпяването на музикалният мотив „Ти си ме мамо човек красив родила" се изпълнява два пъти, както е дадено от Учителя в 20 такта.
Осмо движение: Рай, рай, рай, рай, рай. Рай, рай, рай, рай, рай, Рай, рай, рай, рай... рай, Рай, рай, рай, рай... рай Туй е рай, рай, рай. Краката прибрани един до друг, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Лявата ръка наляво с длан, обърната към тялото под ъгъл 45°. Тя служи като тъпанче, върху което идват ударите на дясната ръка, която леко пляска върху лявата до края на музикален мотив № 8 - 26 такта. Това положение на ръцете ми е показано от сестра Катя Грива, която лично е питала Учителя за този мотив и Той й го е показал в приемната си стая. Веднага след свършването на Осмо движение (пляскането), двете ръце веднага отиват на гърдите с пръсти нагоре и длани към гърдите (лявата отдолу, а дясната отгоре). И от това положение се започва Девето движение - отварянето на ръцете (кажи ми, кажи ми). Почти никой не го прави това движение и се къса връзката между Осмо и Девето движения.
Девето движение: 1. Разтваряне
Кажи ми, кажи ми, кажи ми Сладки думи две. Твойте думи два, сладки думи две. Твойте думи две, сладки думи две. Двете ръце се поставят върху гърдите с длани към тялото, като лявата е отдолу, а дясната е отгоре. Още със свършване на пляскането краката са прибрани един до друг и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. При изпяване на думата от първия такт „кажи", при сричката „ми" се разтварят ръцете напред и нагоре под ъгъл 45° дъгообразно настрани. Лактите са прибрани и опряни до тялото. Това наподобява отварянето и затварянето на лилията. Ръцете се връщат обратно в изходно положение, като се сменят положенията на ръцете - лявата отива отгоре, а дясната - отдолу. Тези движения със смяна на ръцете продължават до края на музикален мотив № 9. При всяка нечетна дума от текста ръцете са една върху друга, а при всяка четна дума те се разтварят настрани. Само при последната дума „две" се правят и двете движения едно след друго.
2. Задържане и разтваряне Двете ръце са пак върху гърдите с длани към тялото - дясната отгоре, а лявата отдолу, краката събрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Двете ръце остават на гърдите два такта (докато се пее „твоите думи две"). След това ги разтваряме напред и нагоре под ъгъл 45° дъгообразно настрани и така остават пак два такта, като се пее „сладки думи две". Пак ги поставяме в изходно положение, този път лявата ръка отгоре, а дясната отдолу за два такта, като се пее пак „твоите думи две" два такта. След това пак ги разтварям е напред и нагоре под ъгъл 45 ° до хоризонтално настрани, пеейки „сладки думи две". Ръцете остават разтворени настрани.
Десето движение: Туй е рай, туй е рай, туй е рай, туй е рай. Двете ръце отиват хоризонтално настрани на височината на раменете с длани надолу, краката един до друг, а погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим движение нагоре пет пъти с двете опънати ръце (за петте раси през които сме минали до сега - два пъти) и ги сваляме към изходното положение, докато трае музикален мотив № 10 -10 такта. Това е летене без никакво чупене на китките, защото така хоризонтално и нагоре трябва да се разпространява Словото на Учителя по целия свят. Велико нещо е, ако упражненията се правят ритмично с прави ръце едновременно нагоре и надолу. Птиците, когато летят, никога не си чупят крилата, защото непременно ще паднат.