128. ИЗБЕГНАТА КАТАСТРОФА С ВЛАКА

Брат Милю бе мобилизиран като спирач по влака по време на Общоевропейската война. Един ден той пътувал с влака по линията София - Бургас. Като минали Ихтиман и поели наклона за Вакарел, влакът взел голяма инерция и машината взела да дава тревожни сигнали, които подканвали всички спирачки да влезат в действие. Но какво могат да помогнат тревожните сигнали, когато няма кой да ги чуе? Всички спирачи били пияни. Машинистът непрекъснато сигнализирал, но положението не се облекчавало. Неговата спирачка от затягане се закалила. Той може би е бил единствения буден спирач, който е бил на поста си. Той предвиждал вече близката неизбежна катастрофа, пуснал спирачката и взел да се моли на Учителя за помощ. Като се молил, погледнал и видял ръката на Учителя да държи здраво спирачката. Това положение продължило около половин час. За голяма изненада на всички пътници, които чули тревожните сигнали и за обща радост, влакът благополучно навлязъл в равнината. Всички въздъхнали с облекчение, казваше брат Мильо.

Катастрофата е била неминуема, ако нямаше поне един да се моли, който призова помощта на Учителя, чиято ръка бе хванала спирачката и довела влака в безопасност.

Горната случка е станала през есента на 1916 година с Мильо Чарашийски от село Банево - Бургаско.