За този ден и час на много места се говори в Евангелието. Той лежи неопределен и неизвестен. Никой не може да каже, кога ще настъпи той. Като дълбока тайна запечатана с девет печата, всички ония, ожидали Царството Божие, щяха да се спрат пред нея, за да се питат кога. Нито в една от притчите, които ревниво пазят идеята, не е казано ето тука е Царството Божие или там. Неизвестен миг, блестящ и богат по съдържание, когато душата ще бъде осенена от великото присъствие и със запален светилник ще дочака жениха, защото този час прилича на тържество, среща за която душата копнее от незапомнени времена. Поканата е отправена до всички, навреме тя е била оповестена. В притчата е казано, че са поканени на сватба, събитие от голяма важност. Характерното в това събитие е радостта. На сватбата всички отиват да се веселят; отиват облечени празнично за да участвуват в празненството. Централната личност в този иносказателен епос е женихът. Всеки иска него да види. За него са дошли всички. Срещата с жениха крие нещо необикновено, магическото й въздействие е познато от древността, душата долавя с трепет, че моментът е епохален. В това събитие като в съсъд е събрано великолепието на недостижимото, сладостта на елея за който душата жадува. “Подобно е Царството Божие на сватба, подобно е на квас, подобно е на десет девици, които взеха светилниците и излязоха да посрещнат младоженеца. И ето, че ние дръзваме да съпоставим казаното с езика на притчата с онова, което казва Учителят и казаното от Него звучи познато и близко - една страница се обръща и езика на притчата ни става понятен, образите оживяват, идеята осъвременена. Всичко скрито в сбитата реч на Христа получава своята дълбока значимост. Светът е поляризиран, разделен е на две половини, процентите са определени - пет разумни девици и пет неразумни - поляризацията продължава до най-малката обществена единица - човекът.И той е разделен - раздвоен и в него пет разумни девици и пет неразумни живеят, действуват, разпъват човека, борят се за надмощие, налагат ту единия, ту другия порядък.
Човекът винаги може да участвува в една сватба и може да преживее радостта да види младоженеца, но ето, че в тази необикновена сватба, човекът трябва да отиде с нещо, което е много важно, трябва да има светилник и в него масло, да има запалка и понеже моментът не е известен, той ще трябва през всичкото време да бъде буден, готов, защото всеки пропуснат момент може да бъде фатален. Копнежът да види жениха лежи в него като нещо огромно, нещо много важно, съдбоносно, в този момент е събран смисъла на целия му живот, на всичките му усилия, стремления, копнежи, аромата и вкуса на живота му и ако той не види жениха, все едно, че е мъртъв. Затова нищо друго, абсолютно нищо друго не го вълнува, не го интересува. Той е погълнат и съсредоточен само в реализацията на това събитие.
Всяка минута е отброявана и ето, че в среднощния час, женихът идва, чува се вик и възклицание, петте девици са на крак. Моментално те заемат определените места, нареждат се в шпалир и стоят с притаен дъх и със запалени светилници - същественото на момента. Тук, обаче, става нещо петте неразумни девици откриват, че нямат масло, а и те са от поканените и те са се отзовали на сватбеното тържество, но те нямат масло и не могат да участвуват в празника. Тогава те се обръщат към другарките си и ги молят: Дайте ни малко от вашето масло, ще ви го върнем веднага. Колко обикновено е това явление в живота между съседи, между другари и приятели да си поискат нещо в заем в момент на нужда. Но тук всичко е необикновено, почиващо на други принципи и закони. Това масло не е обикновено и не може да се заеме; при всичкото добро желание на разумните те не могат да дадат от своето масло. Всичко е вече вдигнато в друг свят, притчата разгръща своите потайни завеси и ни въвежда в необикновения свят, където формите са съвършено други и езикът на символите блести с ослепителна хубост. Разумните отговарят: Не можем да ви дадем от нашето масло и ако ви дадем то няма да ви ползува, а на нас може и да не достигне. Ние си взехме толкова, колкото ни трябва. Идете и си купете... Но откъде и кога? Няма вече време, а маслото е необикновено, не се продава срещу пари и търговци по стъгдите не се занимават с тая търговия. Девицата не е обикновена девица в буквалния смисъл на думата. Тя представлява добре изградения човек, чийто сетива функционират правилно не само отвън, но и отвътре. Числото пет изразява идеалната фигура, наречена в геометрията пентаграм. В такъв човек тялото - светилника и маслото са в пълен ред. Той има един ум, който свети и едно сърце, което топли и двамата са работили усърдно, за да си набавят маслото. Животът за такъв човек представлява живот на рудокопача; дълбоко в земята не може да се живее и работи без светилник и без масло - светлината.
Един закон и едно свято задължение към Великото стоят неизпълнени; нещо недовършено и неспечелено - богатството, което в онзи час ще представи пред олтара на Великото, онова богатство за което половината свят са неготови и казват, че може и без него. Кое е това богатство и кое е този елемент с който човек трябва да бъде въоръжен, а ученикът трябва да притежава в обилие -Светлината. Не може без нея. Хиляди години хората са живели без електрическа светлина, живеят и до днес, ала ни един ден без слънчева; защото тя е фактор за духовния живот на човека, живо трептяща необходимост за душата, за ума, за сърцето. Светлината е отличителния белег, който отличава човека, тя е искрата, дъх на живот, докосване на Безконечността. Тя е реалният свят, а същевременно най-сложния и неразбран за обикновения човек.
Десет ангела живеят в човека от които пет са заети с изработването на светлината, а пет не хаят за нея. Десет ангела се борят и в целия свят - едните за светлината, а другите срещу нея. И както винаги, когато дойде съдбовния час едните, първите, петте разумни влизат вътре, за да участвуват в тържеството, а другите остават вън. Едните влизат в новите условия на живота, а другите остават да се приготвят за идната епоха; едните идват в досег с Любовта и Светлината и преживяват великата радост на сбъдновението, а другите чакат да се изнижат вековете, хилядолетията, за да дочакат великото събитие. Епохи на духовно развитие са това, благоприятни условия за едни, неблагоприятни за да участвува в посрещането.
Крайната цел е една - светилник, масло и запалването на този светилник с който будни дочакват великия час. Девицата символизира човешкото тяло, умът, сърцето, душата и духа. Само тях познава Бог, само те могат да се слеят в едно цяло с Христа, за да участвуват в сватбеното тържество. Само разумните, организираните, копнеещите за великото могат да си доставят най-скъпия елемент, без който няма живот, без който Любовта не е Любов - Светлината-маслото.
