4. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914-1918 г.

Първата световна война или Европейската война

4.1. ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ И ВОЙНАТА 1914- 1918 г.

В КЪЩИ : [Неделна] беседа от Учителя,

държана на 1 септемврий, 1918 г. София. -

В: Дали може. София, 1942, с. 177-179.

"... Човек е своенравно същество, затова му са дадени играчки да се забавлява. В игрите си той е отишъл далеч: започнал е да коли, да реже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора. Днес го виждаме на бойните полета, дето реже глави, ръце, крака, вади очи и т.н. - Защо се бият хората? - Защото са направени от кал. - Кога ще престанат да се бият? - Когато се родят от вода и дух.

Христос обръща вниманието на учениците си към причините и последствията на страданията на човешкия живот. Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. - Кога ще се преработи тя? - Когато мъжът и жената не се напущат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и светост. Никой няма да казва като Давида: "В грях ме зачена майка ми." Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях. Понеже майката не се е въодушевлявала от възвишеното, и дъщерята ще следва нейния път. Майката е мислила само да ядене и пиене, за облекла и украшения, и дъщерята ще мисли за същото, и тя ще се кичи с панделки и цветя. Добро нещо е панделката, тя е знаме на правдата, но не е истинска. Бъдещите хора ще живеят с велики идеи.

Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онези, които са направени от кал. Обаче, за онези, които са направени от дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в мир, съгласие и любов. Те ще бъдат верни в любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора, само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба.

Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и де се престори на умрял.

Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си: Какво ти каза мечката? - Каза ми, друг път да не тръгвам на път с такива приятели.

Какво представя мечката? - Мъчнотиите в живота. Как разрешават хората мъчнотиите си? Едни ги разрешават отвисоко, качват се на високи дървета и казват, че там се мисли добре. Те не говорят истината - от страх се качват на дървета. Те не са смели. Други пък лягат на земята и се преструват на умрели. И те са страхливи. Христос казва и на едните, и на другите: Аз нямам нужда от приятели, които се качват на дърво, или лягат на земята, като видят мечка. Аз нямам нужда от ученици, направени от кал.

Сега и аз желая да срещна българи, които не са направени от кал. Има вече такива българи. - Какво ще стане с България и с българите? - Онези, които са направени от кал, ще се стопят. Онези, които са родени от чиста вода и от светлината на духа, ще имат велико бъдеще. Това е казал Христос на своите ученици. Това и аз казвам днес на вас... "