В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя. Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г. Там на една поляна две години престоя палатката Му. Тогава видяхме, че там има едно въздушно течение, които идваше отгоре, от езерата и че не е много удобно за Него.А първият Молитвен връх беше отдясно на езерото, горе на една от терасите.
Тогава преместихме палатката на Учителя на склона, който отива към новия Молитвен връх. Там намерихме една тераса, една равна поляна заобиколена с клекове, които пазеха завет и самата поляна беше на завет, не беше атакувана от ветровете и бе огрявана от слънце. Там опънахме палатката и там вече се установи на постоянно място. Всяка следваща година палатката беше опъвана точно там.
Подът на палатката бе постлан с плочи, а от двете страни на палатката бяхме натрупали избрани бели кварцови камъни донесени при нашите екскурзии. После те бяха подредени с вкус и умение от приятели. Тук пред палатката Учителят държеше своите неделни беседи.