246 в. Азбестовият камък - някогашен княз

В.К.: Сега, за този аметистов камък? Весела: Азбестов. В.К.: Азбестов камък. Всъщност той е бил някогашен княз, така ли е казал Учителят? Весела: Не. Аз намерих в един сипей над извора в Рударци много планински кристали, виолетови. Събрах ги и ги занесох при Учителя. И казах, че намерих тези прекрасни друзи, виолетови като аметисти, много красиви. Той взе един, като пирамидка малък, много фиксагонални, много красиви, и каза: "Това е било един принц." В средата имаше една тъмнолилава капка, като човек тъй стоеше вътре в това малко камъче аметистово. Това е един принц, казва. И така много интересно ми се видя. Как одухотворява всичко Учителя. В.К.: И сега всички тези мозаечни камъчета вие ги донесохте? Весела: Всички съм събрала. И когато аз съм ги събрала, събирах по реките и по планината, като ги вдигах от земята винаги с мисълта: Господи, така да се съберат всички души в едно, да вършат такава велика работа, както сега ние сега тез камъчета оползотворяваме, правим мозайка за водата на изворчето. С такива мисли правех мозайката. Цветните камъчета бяха много хубави. Дори от тези кристали бях сложила, но някой е изковал кристалите.