Учителят Петър Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария. Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна. 3алюбила се с един от тях - Петър Стамов и се омъжва за него. От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин. Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине". Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я била оставила на леглото готова за умирачка. Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ. Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителя Го няма. Пита този, пита онзи и всеки казва: „Ами Учителя е тук, иди и го намери!" Люба отива в стаята Му, търси Го,а Него Го няма. Търси Го в приемната, долу, пак Го няма. Търси Го по целия Изгрев, а Него Го няма. Кой когото срещне пита за Учителя и всеки казва, ето Учителят е тук и беше еди къде си. Отива Люба на посоченото място, а Учителят Го няма. Всички, които разпитва казват, че Учителят е на Изгрева. А тя не може да го намери. За останалите Учителят е на Изгрева, а за нея Учителят Го няма. Така изминали три дни без да може Люба да се срещне с Учителя и да иска помощ за майка си, която е рождената сестра на Учителя. На третия ден баба Мария си заминала от този свят. Тогава Люба отива при Учителя и съобщава тъжната вест. Учителят се усмихнал: „Сестра ми Мария искаше да се изхитри и този път, но беше вече дошло време да си замине".
За всеки човек е определено време да слезне на земята и му е определено време, когато да си замине. Това се отнася за разумния човек.
