Свят в света е само един Бог . И ако човек не мисли така в душата си, заблуждава се. Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази любов живее в мене. Докато се жертвувам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живейте в святост и благочестие". И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист , когато кажат : „той не е вярващ , но върши добро" . И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист , без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам . Ако прави добро, кой стои по-горе? - Първият има Господа в душата си, а вторият има Господа отвън.
Всички ония хора, които се жертвуват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертвуват, те не съставляват това благо. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани : любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния . Те са един закон, който се проявява.
Който люби Бога, това показва, че той е в чисто божествения свят , а който люби душата си - това значи, че не трябва да я изнасилвам - той живее вдуховни я свят , и най-сетне, който люби ближния си, това е външната страна, физическия свят.
Те са три велики закона : ближния , моята душа и Бога - това е св. Троица . И от това гледище, когато видя този брат, ще го целуна. В бъдеще праведните трябва да целуват грешните, а не грешните праведните. Защото праведният, като целуне грешния, ще внесе своите вибрации, подтици и желания, и грешният ще се повдигне. И в природата е така. Слънцето е, което иде отгоре и постоянно ни целува, а не чака ние да го целуваме. Следователно, божественото е, което постоянно действува в нас."