23.21. И СЕГА СИ ВЪРВЯТ ОТКЛОНЕНИ!
Ето, сега е 2006 г. Често ми се явява на сън, често сънувам и Борис Николов. Те се движат двамата. Онова, което са вършили навремето, виждам ги, че това същото вършат и горе в Невидимия свят. Има един закон: „Кой каквото върже долу на Земята, той го развързва горе на Небето." И сега, кое е най-интересното? Ами най-интересното, че те са тотално отклонени както на времето преди 30 години, и така 30 години след заминаването си. И сега си вървят отклонени. Трагедия голяма!
Сънувам аз веднъж Мария Тодорова, и тя казва: „Ние в Невидимия свят всички се чудиме как ти можеш още да издържаш, второ - да издържиш, и че още си жив!" Казвам: „Не знам как издържам, и как съм още жив!" Ето това е положението!
И което е най-интересното, аз трябваше да разкажа тия неща. Аз ги бях забравил, че съм ги написал. Добре, че съм ги записал!
Но понеже задвижихме този материал, дойде Полина, която набира този материал, и аз казвам: „Абе дай да потърся и нещо друго." И като отворих, видях, че аз имам материал. И като го погледнах този материал, аз изтръпнах! И видях, че този материал не може да се даде да се прочете, да се препише от Полина, защото тя нямаше да може да ми разчете почерка. Защото това беше писано преди 18 години! А сега е 2006 г. И започнах да го записвам на касетки. Една касетка е 1 час говор.
Ето това означава жертва от 50 години! Жертва кому и за какво? И какво накрая? И двамата жертваха мене, взеха ми времето, взеха ми силите, излъгаха ме, изиграха ме! И никаква работа не свършиха! Без мене днес са нищо! И утре ще са нищо!
Ако нещо е свършено, то е свършено благодарение на мен! Хайде, потърсете и вижте онези, които бяха около него и които го посещаваха, дали са свършили некаква работа за него? Нищо! Така са нещата. Да не смятате, че аз се изтъквам и възгордявам! Напротив, аз нося и техния кръст на безотговорността и престъплението им към Школата на Учителя Дънов!
