100. Хората на Адама

III. В Кабинета на Учителя ТОМ 33

Прабащата на евреина - Адам, когато яде от забранения плод и се почувствува гол, реши да скрие голотата си като си съшие дрехи от листа. Но тези дрехи, колкото и да бяха добре скроени и ушити, не можеха напълно да скрият голотата му. Лъжата като всяка лъжа, за да съществува, трябва поне по нещо да прилича на истината, и понеже лъжата не е истина, може само да наподобява на истината. Има нещо, което не й достига, за да бъде истина и тъкмо по това, което не й достига се отличава от истината.

Голотата на Адам беше нещо подобно, което с нищо не можеше да се покрие напълно, защото, ако се покриеше напълно, щеше да бъде истина, не щеше да има голота. Точно в това е разликата между лъжата и истината, че истината се покрива с фактите, а при лъжата винаги остава нещо, което не е покрито, голо, да зее. Така Адам с тези дрехи от листа, ако си покриеше голотата отзад, отпред оставаше открито, ако покриеше отпред - отзад оставаше открито... Да търсиш да откриеш лъжата, това значи да търсиш онова място, което не е покрито и тъкмо което говори, че е лъжа, ако няма такова място, тогава е истина.

Учителят беше Онзи, Който можеше да вижда живота и нещата от всички страни изведнъж, защото едновременно живееше в триизмерния свят - в света на обикновените хора, и в четириизмерния - Божествения свят, където нещата не са разделени, следователно няма време и пространство, всичко е на едно място. Затова беше изключено за Учителя голотата на евреина или на когото и да било да бъде скрита! Изключено беше да бъде излъган и да не вижда какво става в душата на евреина, защото в този свят - Божествения, нашите мисли, чувства и състояния са така видими и реални както в триизмерния свят -предметите.

Явява се един уместен въпрос: какво трябваше да прави евреинът, след като не реши задачата си, не издържа изпита си? - Той трябваше да направи това, което Адам трябваше на направи, когато сгреши. И понеже Адам не го направи и неговите потомци не го правеха, затова той беше изпъден от рая. И евреинът не го направи, защото задачата беше все същата, само по форма тя се различаваше.

Хората от Адама до сега, все решават задачите на Адама и те все остават нерешени!

Затова идват великите Учители, да помогнат на хората да решат тези задачи.

Адам вместо да се крие след като извърши греха - оголя, трябваше да се яви пред Бога с всичката си голота и да каже: „Сгреших!” - И нито дума повече. Да проси милост и да иска поправителен изпит. По този начин щеше да спести и на себе си и на всичките поколения след него толкова страдания!

Евреинът трябваше да се смали като дете, и най-чистосърдечно да поиска поправителен изпит. Но това можеше да направи само едно дете, което е чисто, а евреинът не беше чист.

Необходими са големи страдания и много време, за да се изчисти!

В страданието изгаря всяка нечистота!

Адам според легендата отговори на Бога по следния начин: „Жената, която ми даде Ти - ми даде от дървото и аз ядох.” - Искаше да каже, че Бог беше виновен, понеже му дал такава жена, и че той не е виновен. Всички хора, при подобни случаи отговарят така.

Пак старата история - да търсим причините на нашите неблагополучия в другите, а не в нас! Да търсим причините за своите грешки и страдания в другите не е в духа на еволюцията, а когато ги търсим в себе си, ние се борим с тях, превъзмогваме ги и по този начин еволюираме.