НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

1.7. Паневритмия на Рила и разривът (24.10.1988 г.)

Вергилий Кръстев ТОМ 31
Алтернативен линк
Намерени са 7252 думи в 0 изречения за : '������������������������������������������������������������������' в текста.

24.10.1988 г.

1.7. ПАНЕВРИТМИЯ НА РИЛА И РАЗРИВЪТ


Имаше един отрязък от време от 1969 г. до 1973 г., когато бе позволено от властите общество „Бяло Братство" да провеждат своите лагери на 7-те Рилски езера. Това беше времето, когато онези млади хора, които Учителят бе предрекъл, че трябва да дойдат както Учителят бе предрекъл, че ще дойдат през 1975 г., те изведнъж се изсипаха на Изгрева. Заприиждаха през различно време кой както бе изпратен от Невидимия свят, и се приземиха на различни места, така както беше определено.

В една стенограма на Боян Боев бе записано, че според Учителя мнозина ще се преродят и ще дойдат през 1975 г., а други ще се вселят в готови души и ще дойдат да свършат една работа за Братството.

Аз също бях от това поколение, и ние дойдохме като ято прелетни птици, закръжахме около Изгрева и кацнахме на различни места. Първото ми впечатление бе, че ние изобщо не бяхме очаквани, макар че всички знаеха, че трябва да дойдем. Ние не само че не бяхме очаквани, но не бяхме и желани. А защо ли? Защото всички ония, които сега бяха 60-70-80 годишни, по времето на Учителя бяха преминали цялата Школа, и те чакаха времето да могат да се проявят като проповедници на Учението и ръководители на Братството.

Когато ние дойдохме, ние ги заварихме да воюват помежду си с всички непозволени средства, така както не се воюва дори и в света, дори и при противостоящи партии. Те не ни очакваха, а ние се явихме. Ние дойдохме, а те не бяха готови да ни приемат. Те ни обсипаха с техните разпри и борби, а някои от младите ги включиха в борбите, и те много скоро изгоряха и психически се разстроиха и отпаднаха. По-голямата част поглеждаше, обикаляше от барака на барака и напуснаха разочаровани, защото не можеше да се сравни високия идеал от Словото на Учителя с онова, което очите им виждаха. Останаха много малко, към 5-6 човека, които се закрепиха към някои от възрастните братя и сестри. А децата на приятелите напълно се разочароваха. Те тръгнаха в света, а други, които останаха, се оказаха неподготвени по всички направления.

И тук, в тази обстановка се завъртяха десетина младежи около Петър Филипов. Те контактуваха с него по различен начин. Повечето от тях се занимаваха с астрология. Той беше вещ в тази област. Освен това той имаше пророчески виждания и беше в някои случаи много точен, и затова, на които точно пророчествуваше, се завъртяха около него. За тази му дейност го критикуваха остро възрастните приятели, че прави група в Школата, което бе вярно. Дори Елена Андреева ми се оплакваше: „Ето, Петър има качества, пророкува нещо и то вземе, че се сбъдне и после младите се въртят около него и създава астрологическа група и ги отклонява от Школата на Учителя."

Аз бях съгласен с това, но бях съгласен и с качествата на Петър, но не бях съгласен, че цялата си енергия, сили и знание беше ги насочил в съвсем друга посока, която накрая се оказа пагубна за него и за времето му, определено за работа за Школата на Учителя. Това, което пиша за него е равносметка не само за неговия живот, но за всички онези, които тръгват по неговия път. Ще се явят и в бъдеще такива. Не може да не се явят.

И така, намираме се на 7-те Рилски езера, на езерото на „Чистотата". След завършването й, обикновено приятелите се събираха по двойки или на група и споделяха някои неща. При такива случаи младежите можеха да се сгрупират само около двама човека: Крум Въжаров [виж „Изгревът", том VI, с. 340-360, снимки № 24, 34], който също имаше група от около 10 младежи, които освен с астрология, ги занимаваше и с английски език. Обикновено младежите от Крумовата група прихождаха при Петър Филипов, защото той бе по-динамичен, по-експулзивен, имаше цветист език и разказа му представляваше многообразие от различни багри и изключителна душевност. Така че той беше добър разказвач, и можеше да бъде слушан с внимание и без отегчение.

По това време при Петър Филипов бе отседнал да живее един младеж, произхождащ от братско семейство и поради тесното им жилище за многолюдно семейство, Петър го бе подслонил в своя дом. Семейството на този младеж живееха в една барака с двама родители и четири деца. Този младеж се привърза към Петър, работеше с него, учеше се от него, придобиваше знанието му и накрая почна да отбира и подражава на Петър във всичко, дори и десетки години след това. Този младеж се казваше Светозар Няголов.

Дойде време, той израстна, възмъжа и пожела да се изяви като Петър. А затова е необходима аудитория и слушатели. А аудиторията беше на Петър. Тогава идва развръзката. Ето как стана тази развръзка на Рила, на която бях свидетел. Паневритмията свърши и младежите се насочиха към Петър, а той ги чакаше с нетърпение, пък и искаше да видят всички негови съвременници как младежите идват при него, а не отиват при тях. Това понякога внасяше голяма завист във възрастните приятели. Но в този миг Светозар тръгна и пресрещна насочилите се младежи пред мястото, където стоеше Петър и ги спря на 15 метра от него и започна да им говори и проповядва. Да, да им проповядва - това е точната дума. Петър смяташе, че Светозар ще ги посрещне и ще ги заведе при него. Но не стана така. Те останаха при Светозар, заобиколиха го в кръг, и той остана в средата. Аз се приближих към кръга и като чух какво се проповядва, си казах: „Такова нещо няма бъдеще!" Това не бе Словото на Учителя и метод на Школата му.

Отидох при Петър и по този начин го спасих от конфузното положение. А той бе бесен, посрещна ме и каза: „Виждаш ли какво прави този? Той ме краде, купува всичко от мен, каквото кажа и го разказва на другите от негово име. Видя ли как отклони младите при себе си?" - „Видях, но това няма бъдеще, защото е лъжа и измама!"

На следващата Паневритмия нито един от младежите не отиде при Светозар, а той ги очакваше с нетърпение [виж „Изгревът", том XIX, снимки № 42-47]. Никой не отиде и при Петър. Младежите видяха имитацията и по нея съдеха и за оригинала. Аз се приближих отново при Петър и той ми разказа цялата история на тяхното съжителство. Петър бе огорчен, обиден и разочарован. Бяха му взели слушателите. А без слушатели човек не може да бъде проповедник. Ето, там е болката. След завръщането от Рила те се разделиха. Поводът беше друг. Но причината бе останала на Рила. Но тя се прехвърли и в София. Разривът бе окончателен.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ