18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

1. Двете приятелки

С Милка Периклиева бяхме приятелки дълги години. През време на боледуването й ходех често при нея и сме имали много хубави разговори, които бяха свързани обикновено с Учителя. Веднъж, не ми каза точно кога, Той й казал:

- Милке, да сменим тази прокъсана дрешка.

На нея й станало мъчно, натъжила се, затова я оставил да доизживее любовта си към Земята.

- Оттогава - заговори ми пак Милка - виждам други светли същества, а Учителят сигурно ме чака отвъд...

Милка премина през дълго, мъчително боледуване на легло. Но нейният роден брат и съпругата му Дочка - ученици на Учителя - се грижеха за нея с много голяма любов. Не ми се е случвало да видя други родни близки така да обичат своята сестра. Когато нямаше жена, която да обслужва Милка, те са дежуряли денем и нощем, за да й помагат, грижат за нея за всичко, да я обърнат на лявата й или дясна страна, защото тя не можеше да стори това.

Когато бивах при нея, виждах големите й страдания, които тя понасяше търпеливо. Светлите Същества, които са я водили в прекрасни невидими светово, навярно са й помагали в това отношение. Съжалявам, че съм записала само последния разговор с нея, който ще приложа тук като хубав спомен за нея, за моята сестра и приятелка. Тъй като сега аз не мога да отивам при нея, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато тя беше тук, облечена в земната си дреха.

Да чета и преписвам нейните хубаво написани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото пръсъствие.

Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които естествено ще им бъдат подкрепа.

Невена Неделчева

2. Разговор с Милка Периклиева на 5 август 1972 г.

Отдавна Милка ми беше казала, че има някакви духовни опитности, които искаше да сподели с мене, но винаги, когато отивах, все се случваше някой при нея и не можехме да говорим свободно.

Тая утрина, като отидох да купя мляко, качих се горе при нея. Беше сама, облегната на леглото, четеше беседа. Заговорихме. Тогава й казах да ми каже това, дето искаше по-рано да ми разправи. Изненадах се, че заговори съвсем естествено, без да чака да я моля и настоявам.

- Навярно виждаш Учителя? - казах й аз.

- Да, но по-рядко. Сега Той е зает, има някаква важна работа.

- Сигурно.

- Да. Но все по-често, като лежа, изгубвам чувството за този земен живот.

Много често виждам себе си...

- Излъчваш се.

- Да. Излизам... и после отново влизам в тялото си.

- Това е много хубаво.

- Светът, в който навлизам, е много ефирен. Вече ме викат да си отида, но мен все още ми се живее.

- Но ако светът там... е хубав?

- Много е хубав, но аз все още нямам чувството на сигурност в него. Тук мога да се насладя на нещата, а там е всичко особено, нямам думи как да го опиша. И Учителят така ми каза веднъж: «Няма думи, с които да се опише другият свят» - когато Го бях запитала.

- Няма. И съществата са много особени. Те се движат един метър над земята, нали?

- Да, уж вървят, а се носят.

- Виждаш ли нашите заминали приятели?

- Малко. Виждам най-често моите родни близки. Майка ми. Баща ми, макар много да се обичахме с него, не идва. Наистина, той много отдавна си е заминал.

- Савка виждала ли си я?

- Само веднъж.

- Тя ми е била много мила, много симпатична.

- Да, тя беше много деликатен човек. Когато Учителят беше вече зле...седеше със затворени очи, тя Му каза: «Учителю, виж Милка е тука, Милка е при Вас!» Но Той не си отвори очите.

- Много те обичаше теб Учителя.

- Чудно, отгде знаеш?

- Винаги сещам човека, когото Учителят обича.

- И сега Го запитах защо стана всичко това с мене. А Той ми каза: «За да се освободиш от земното, от желанието да притежаваш земното.» И наистина, аз само по този начин можах да се освободя от желанието за земните неща. Бях извънредно привързана към градината, къщичката. Когато я строях, във всеки ъгъл сложих по една формула. Исках там да ми бъде място за молитва и свързва- не с Бога. А сега ми казаха, че човек на всяко място и при всички условия трябва да се свързва с Бога. Аз исках там да я нарисувам вътре с цветовете на дъгата и така бях прилепнала към двора и къщичката, че за нищо на света не можех да се разделя с тях. А сега зет ми работи мястото...

- Помниш ли, когато ти казвах да оставиш тази градина и къщичката?

- Помня, но аз не те послушах. С апартамента не съм така свързана. И за него мислех да е място, гдето да се събираме за молитва. Какво сбърках, че стана всичко така?

- Ти се преумори, Милке, премного се натовари. Може да нямаш никаква погрешка друга, освен тази, че се претовари. Един кон може сто години да живее жив и здрав, но ако го натовариш така, че да му се пречупи гръбнакът, той няма да изтрае доникъде. Ти това направи със себе си - претовари се с благоустрой- ването на земните неща.

- Наистина, аз съм се чудила на тебе, че ти никак не обръщаш внимание на къщичката си, нямаше чувство на собственост... не си направи да имаш нещо... да си имаш хубаво подредена къща.

- Никога не е било това в съзнанието ми. Винаги съм си мислила за крат- котрайността на живота - и за какво ми е тогава? И сега, ако ми кажат: «Утре ще напуснеш Земята» - готова съм, само да не ме боли - така, да заспя, и да се събудя отвъд.

- А книгите ти?

- Когато и да е, ще ги оставя.

- На мен вече ме викат...

- Ако там е по-хубаво?

- Там е много интересно. Веднъж ме водиха на една планина... гори имаше. Като тукашните...

- Навярно са били тукашните.

- А, не. Сигурно са от етерния или астралния свят. И там съществата пеят...много пеят. Но за тях пеенето е учебно занятие. Трябва много да пеем.

- Наистина, аз малко пея... не мога да пея хубаво.

- Не трябва да казваш така. И аз пея... колкото мога.

- Много хубаво правиш.

- И да мислим за Бога при всички случаи, винаги да сме свързани с Него. По-рано се чудех, когато Учителят казваше, че и когато говори, Той слуша този, който Му говори, а отвътре е свързан с Бога. Сега разбрах как става това.

Погледнах Милка. Разбрах, че докато аз говорех с нея, тя отвътре се свързваше с Бога. Ето какво правят големите страдания, приети и разбрани.

- Милке, когато видиш някое светло същество, поговори с него за мене. Особено ако видиш моята ръководителка.

- Аз веднъж пожелах да видя моята ръководителка и тя ми се яви. Беше с руси светли плитки, със светящо облекло и със златна коронка на главата си. Каза ми, че е дошла да изпълни желанието ми да я видя, и си отиде.

Станах да си отивам.

- Пак ела - каза ми Милка, - с теб ми е приятно да разговарям, но не казвай никому това, което си говорим.

- Няма да го кажа - отговорих й гласно аз, но в себе си казах, че ще го запиша.

Имах чувството, че трябва да целуна Милка.

- Милке - казах й аз, - ти знаеш, че аз не обичам да се целувам, но някой ми настоява да те целуна, позволяваш ли?

- Зная, че не обичаш нито да целуваш, нито да те целуват.

- Да, но сега някой настоява да те целуна.

- Добре - отвърна тя. Аз се наведох и я целунах по страната, която въпреки многото страдания бе чиста, нежно розова. Когато я целувах, си помислих: по-добре да я целуна сега, отколкото като мъртва.

Тъй като сега не мога да отивам при Милка, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато беше тук, облечена в земната си дреха.

Да чета и преписвам нейните хубаво описани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото присъствие.

Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които ще им бъдат подкрепа в живота.

Невена Неделчева

Милка Периклиева Георгиева е родена на 4 януари 1908 г. в град Варна. Баща й, Перикли Георгиев Николов, е роден в гр. Струга.

Майка й, Виктория Димитрова Георгиева, е родена в гр. Кюстендил.

Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев

За Милка Периклиева вж. «Изгревът»: том I, стр. 311-312, стр. 518-519;

том II, стр. 391-392; том III, стр. 217-220, № 16; том IV, стр. 625-628, стр. 639-641

№ 20; том V, стр. 299, стр. 565-566; том IX, стр. 192-193. Астрологичната й карта

е в том XIX, стр. 604..