1. Когато бе подготвен „Изгревът” том XX, се разбра, че материалът е около 1500 страници и не може да се отпечата в един том. Тогава 500 страници оставихме за том XXI. (Виж том XX, стр. 1033, точки 24 ÷ 26.)
2. „Изгревът” том XX накрая излезе 1044 плюс 80 страници снимки на хромова хартия. Голям обем и можеше да се подвърже на специална машина. В печатницата имаха такава машина, но беше се повредила и я ремонтираха цели 3 месеца. Аз не се съгласих да я подвързват на друго място.
3. Опитаха се да я подвържат на друга машина, но книгата бе дебела и направиха само една книга, като машината се счупи. Когато да сложат корица, случайно някой протяга ръка, взима една корица от онази, другата книга, която печатат, и с нея подвързват том XX. Когато ми я показаха и предадоха, аз се разтреперих. На корицата имаше едно голямо око, с вежди отгоре и отдолу, а по средата - един човешки череп. Казах им: „Защо сложихте тази корица? Това е символ на българското око, а вътре е черепът на Любомир Лулчев, когото комунистите убиха. Значи тази книга няма да излезе скоро, докато този череп не се извади от това българско око.” – „Стана случайно” - така ми отговориха, - „Няма случайни неща. И така чакахме 3 месеца, а през това време подготвените коли бяха натрупани и чакаха реда си. Цели 3 месеца бях разпънат на кръст. И ден, и нощ. Бял ден не видях, само черни нощи.
4. Дойде време и започнаха да я подвързват. Отидох в печатницата. Направо се втрещих от гледката. Работникът на машината слагаше книгата за подвързване и тя излизаше накрая подвързана. Машината си работеше в своя ритъм, но работникът се движеше едвам-едвам, със забавени движения, така, както на някои филми забавят движенията. Тези, които подвързваха книгата, се движеха със забавен ход, а останалите работници се движеха нормално. А това бе от голямото напрежение и от онези сили, които стояха над книгата и я охраняваха. Направо ми дожаля за тези хора. Видях всичко и тутакси изчезна целият ми яд към тази машина. Окончателно разбрах, че те неслучайно тук се забавят. Аз бях сънувал сън, че милицията ми арестува книгата. Така че тази книга бе под арест цели 3 месеца. Но наяве кой ли я арестува?
5. А когато излезе от печат, аз играх хоро около нея. Как така? Ето така. Пеех и играех хоро около отпечатаната книга. Беше голям зор това подвързване на книгата, не може да се опише. А «Изгревът», том XX като концепция е изключителен и поучителен за всички. Без нея не може да прекрачите нито една крачка напред. Как така? Ето така. Това е един от етапите в познанието за Школата на Учителя Дънов. Искате или не искате, трябва да я изучавате.
6. В „Изгревът” том XXI успях да свържа в едно биографията на Лулчев с тълкуването на хороскопа му и с изказванията на Учителя за Соломон, който е прероденият Любомир Лулчев. Вж. стр. 41 (от оригинала, а тук стр. 42 – ГСК) от том XXI.
7. А защо бе включен вестник „Ратник на свободата” I, II, III година, е видн7. о от бележките ми на стр. 328 (от оригинала, а тук стр. 323 – ГСК) от том XXI. А тази, която го въвеждаше от вестниците, бе Лилия Преславска. Питам я: „Харесва ли ти материалът?” Отговаря: Знаеш ли, тези събития от 1924 ÷ 1931 г. са събития, които днес ги преживяваме от 1990 до 2004 година. Само че на местата на старите имена на онези управници трябва да се сложат имената на днешните управници. И този материал може днес да се публикува.” – „Той важи и за днес” - допълвам аз. Той важи не само за днес, но и за утре.
8. Много хора не знаят какво е мнението на Учителя Дънов за войната от 1914 ÷ 1918 г, затова прибавих този материал от стр. 295 ÷ 328 (от оригинала, а тук стр. 294 ÷ 323 – ГСК) в том XXI. След като го прочетете, тогава ще оцените колко високо стои вестник „Ратник на свободата”, който днес е забравен и днес го възкресявам чрез този XXІ том.
9. За убийството на Ангелина Лулчева трябваше също да се включи, защото това е бил един план навремето, с който да се хвърли цялата вина върху Учителя Петър Дънов. Този материал много трудно се намери и още по-трудно се въведе. А как ли издържа Лилия Преславска, аз не зная. Тя си знае. Но аз още се учудвам, че тя успя да издържи и да го въведе за печат. Браво. Благодаря! Ей, има още издръжливи и способни българки! За тези събития виж „Изгревът” том IX, стр. 23 ÷ 24, стр. 291 ÷ 295 под № 118, стр. 605 ÷ 606. Също виж „Изгревът” том XX, стр, 946, № 293, стр. 963, № 405, стр. 1027, № 54.
10. Истината за спасяването на евреите в България е отпечатана на стр. 384-408. Лъжата от вчера продължава днес, като се разпространява както от евреите тук и по света, така и от управниците в България. Лъжат. А защо? Защото, ако кажат истината - че Учителят Дънов ги е спасил, трябва да Го признаят за Учител. А това те не желаят. Никой това не желае тук. Затова ще си понесат последствията. Прошка няма да има за тази лъжа, нито сега, нито утре! Виж „Изгревът”, том XX, стр.1028, № 64.
11. Народният съд срещу Любомир Лулчев. Дознанието съм го взел от архив МВР преди години, когато бях допуснат да работя там. А за да обясня как са събитията, направих Бележки към дознанието на стр. 435 ÷ 436 (от оригинала, а тук стр. 421 ÷ 423 – ГСК). За да потвърдят чрез факти, включих обяснителни бележки, които извадих от излязлата книга на издателство „Астрала” от 1996 г., за което Марина Иванова поиска разрешението на издателя Свилен Чорбаджиев и той любезно го даде,
12. Сега ще обясня нещо много важно. Навремето, когато работех за спомените на Тодор Маринчевски (виж „Изгревът”, том VIII, стр. 613 ÷ 638), той ми разказа няколко важни факта. Първо, по времето на процеса срещу Лулчев 1944 ÷ 1945 г. Маринчевски се е срещал с адвоката, който го е защищавал, и той му е предал препис от дневника, както и препис от заседанията на съда срещу Лулчев от 25 и 26 декември 1944 г. И той ги е съхранявал от 1945 до 1990 г. После ги е предоставил на издателя Свилен Чорбаджиев, който ги отпечатва под заглавие „Народният съд срещу Любомир Хр. Лулчев”, изд. „Астрала”, София 1996. Аз поисках оригиналите, но Маринчевски ми каза, че не знае къде ги е сложил и така те изчезнаха за мен. Но понеже бяха издадени, аз се примирих със загубата. И когато трябваше да публикувам в този том Дознанието на Любомир Лулчев на стр. 415 ÷ 431 (от оригинала, а тук стр. 404 ÷ 418 – ГСК), аз направих допълнителни бележки към дознанието на стр. 435 ÷ 436 (от оригинала, а тук стр. 421 ÷ 423 – ГСК). Но трябваше да добавя и допълнения към тях, взети от съдебните заседания срещу него от 25 и 26.ХІІ.1944 г. и понеже знаех, че това е реализиано вече от Маринчевски по негово време чрез Свилен Чорбаджиев, то спокойно извадих от неговата книга нужните извадки като малки пасажи и ги публикувах в том XXI от стр. 436 до стр. 444 (от оригинала, а тук стр. 423 ÷ 441 – ГСК). Така тази глава бе обяснена. Накрая взехме разрешението на Свилен Чорбаджиев за публикация чрез Марина Иванова. Така Маринчевски реализира нещо докрай. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 1028 от № 64 до № 68. Онова, което бе съхранявал, успя да го реализира чрез верни нему по дух хора.
13. В следващия етап беше най-трудното. Трябваше да проверя дали тази книжка, издадена чрез Свилен Чорбаджиев, е вярна. Отидох в архива на Министерството на вътрешните работи и направих справка. Трябваше да подам молба за разрешение на архив по дадена тема и автор. На 24.І.2005 г. подадох молба. След време ми разрешиха. Ходих няколко пъти за попълване на разни формуляри съгласно техния правилник за ползване на архив. Беше ми дадено разрешение.Благодаря на служителите им. Трябваше да се извадят от архива материалите по делото на Народния съд. Подадоха ми материалите на няколко етапа. Накрая ми предоставиха всички томове по разпитите на делото. Бяха около 14 ÷ 15 тома и тежаха около 20 кг. Направо се засрамих, че служителките са ги носили на ръка, за да ми ги доставят. На 20 април 2005 г. отидох и за 2 часа прегледах оригинала. Сравних с отпечатаната книжка на «Астрала» ред по ред. Всичко бе вярно. Оригиналът бе със стария правопис до 1945 г. и с подписите на стенографите на делото. Беше под сигнатура № II - НС-2 на I Върховен състав. Материалът за Лулчев бе в един том от 5-о заседание на 25 декември 1944 г, понеделник, от 9,15 ч, и е включено от стр. 395 до стр. 472. Също продължаваше в друг том в 6-о заседание от 26 декември 1944 г. от 9,10 ч и е включено от стр. 473 до стр. 539. През цялото време бях така възбуден от оригиналите и приятно изненадан, че всичко бе вярно в отпечатаната книжка на „Астрала”. И в тази залисия забравих да поискам да ми извадят ксерокс-копия от посочените страници, А сега е вече късно. Те са ги прибрали вече в архива. Жалко! И аз имам право на пропуск.
14. Маринчевски ми разказваше как проф. Николай Генчев го срещнал и поискал материали да публикува нещо за Любомир Лулчев. Маринчевски му е дал онова, което е имал. А препис на Дневника на Лулчев има в Държавния архив, но този, който го е преписвал, не е бил грамотен и не е писал добре на пишуща машина. Издаденият дневник през 1992 г. под заглавие „Тайните на дворцовия живот” е пълен с грешки. Това го установихме, когато го сравнявахме с оригинала, който бях извадил от архив МВР. На изданието има предговор от проф. Николай Генчев. Прави веднага впечатление, че той не познава нито материала, нито епохата, нито учението на Учителя Петър Дънов, нито Школата му. Не познава, и толкоз. Освен това той е комунист и през целия си живот е изпълнявал заповедите на онези, които са обявили Дънов за фашист, реакционер, хитлерист и т. н. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 1033, точки 21, 22, 23. И да искат, те не могат да се променят, защото са завързани отвътре не с въже, а с желязна верига от оня, който е враг на Учителя. А това е проверено от 1945 г. до 1990 г. и от 1990 г. до 2005 г. И доказано с техните дела.
15. В „Изгревът”, том VIII, стр. 638 ÷ 640 съм публикувал една статия: „Без Лулчев не може”. Прочетете я. Ето, аз си изпълнявам както плана по нея, така и обещанията си в нея, като издадох „Изгревът”, том XX и XXI.
16. Глава VII е едно доказателство за дейността на Лулчев в защита на неговите съграждани от личния режим на цар Борис III. Този материал никой не го чете, защото не им изнася. А той е точен и верен. И е спасил хора.
17. От глава VIII започва материалът на Величка Стойчева и след това е материалът за семейство Стефка и Кънчо Стойчеви и за техните деца. Те са свързани с Любомир Лулчев и затова включвам техния материал в този том. Когато говорехме за Любомир Лулчев, казвахме му „Братът”. А когато говорех за Семейството, включвах всички, чийто материали съм включил. Изобщо, Братът е цяла легенда. И семейство Няголови е цяла легенда. Събраха се две легенди и те създадоха „Изгревът”, том XXI. Такава е истината,
18. Благодаря на Полина Тодорова Петкова от гр. Видин, която набра материала на компютър от стр. 500 до стр. 991 (от оригинала, а тук стр. 484 ÷ 1027 – ГСК). Това е един пример, че онези, които са в провинцията, също могат да работят за програмата на „Изгревът”, стига да са закачени за нея. И да си изпълняват задълженията.
19. А как Марина Иванова успя да се справи с „Изгревът”, том XXІ, с тези 3 малки деца, които отглежда самичка, аз се учудвам. Но успя да се справи. Много трудно се работи в «Изгревът». Или биват отклонявани чрез вражески сили отвън от „Изгревът”, или ги връзват с много деца. Важното е да бъдеш свободен отвътре, за да можеш да работиш. Благодаря на Марина.
20. Много трудно бяха въведени астрологическите карти и тълкуванието на хороскопите на Лулчев, Светозар Няголов, Величка Няголова и Стевка Няголова. Въвеждаше ги Буряна Пенкова. Тя ги занасяше на брат си Вихър Пенков, той ги разпечатваше, донасяше ми ги, аз ги преглеждах и ги занасях на Светозар Няголов да ги прегледа и направи корекция или допълнения. Той ми ги предаваше и аз отново ги предавах на Буряна да внесе поправките. И така до три пъти. Много трудно, но успях. И сега мърдане няма за всички онези, които искат да изучават астрология. Имате посочен модел как да я изучавате и да я проверявате чрез живота си. И да не съм чул или видял и да ми говорите за разни други астролози. Астролозите на „Изгревът” стоят над всички, които са родени на земята сега и в бъдеще. Това да го знаете от мен. Аз съм го проверил с живота си. Вярно и истинно е. И няма мърдане от вас, разни синковци, които шишапкавате по разни самозванци астролози и тем подобни мошеници, лъжци и крадци на човешкото доверие към астрологията.
21. Всичко, което се набираше на компютъра, се предаваше на мен и аз го предавах на Вихър Пенков, той правеше разпечатка и ми се връщаше обратно. Накрая аз ги предавах на Марина Иванова. Помагаше, естествено, и Ефросина Ангелова-Пенкова. Изобщо, бяха свързани в тази концепция всич ки, които съм изброил. И успяхме да се справим. Няма мърдане!
22. Благодаря на служителите на архива на МВР и на оня, който разреши с подписа си да бъда допуснат до материала за Любомир Лулчев. За да се доближа до този архив, аз цели 3 месеца се подготвям и трансформирам съзнанието си за тази институция. Иначе нямаше да ме допуснат. А как издържат тези служители в този архив, е цяло чудо. Аз оценявам много високо тази институция и онези, които работят в нея. За всяко място трябва да има способни и подготвени хора и да изпълняват дълга си. Затова аз, Вергилий, им благодаря за всичко. И да знаете, че аз имам още работа в този архив. Засега - точка.
17 ÷ 19 ч, 18 май 2005 г,, София
2. Бележки към снимките в „Изгревът”, том XXI
Снимка № 1. Снимката е направена в гр. Русе през 1921 г. от фотографа Енчо Димитров. Тя е използвана за нападки, като е публикувана във вестник „Седмичен факел”, бр. 6, 3 март 1924 г., при статията „Новият Христос”. Виж „Изгревът”, том XXI, стр. 70 (от оригинала, а тук стр. 69 – ГСК) (защитата на Лулчев, № 23), стр. 71 ÷ 73 (от оригинала, а тук стр. 70 ÷ 72 – ГСК).
Снимки № 2 до № 18. Учителят на Рила след побоя през 1936 г. За побоя върху Учителя виж „Изгревът”, том I, стр. 36 ÷ 39, стр. 288 ÷ 291, стр. 350 ÷352, стр. 561 ÷ 571.
Снимка № 6. На гърба на снимката Савка Керемидчиева собственоръчно е написала: „м. юли 1936 г., Рила. На Галето (Галилей Величков). Тук имаш два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. „Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна.” Амриха.”
Снимка № 7 до № 12. Учителят се възстановява след побоя. Виж „Изгревът”, том I, стр. 568 ÷ 571.
Снимка № 13 до № 18. Учителят прави първата си разходка до извора „Ръцете” на 12 август 1936 г. На една от картичките собственоръчно, с почерка на Боян Боев, е обозначена същата дата. На 14 август Учителят се завръща в София. На 19 август 1936 г. е съборът в София и Той изнася беседата „Да им дам живот”. Виж „Изгревът”, том XIV, стр. 409 ÷ 410.
Снимка № 9. Учителят пред бялото знаме, 1936 г. 1. Атанас Николов. 2. Васко Искренов - фотографът над Атанас. 3. Катя Зяпкова. 4. Паша Теодорова. 5. Елена Андреева. 6. Учителят. 7. Савка Керемидчиева. 8. Цанка Екимова. 9. Дора Карастоянова, 10. Мария Тодорова.
Снимка № 13. Учителят Дънов, с бялата плетена шапка, пред скалата с котвата, вляво при извора „Ръцете”. До Учителя, с баретата, е Мария Тодорова. На преден план, майката с двете деца, е Стефка Няголова - Костадин е в скута й, а другият й син Светозар е с бели чорапи, седнал. Най- отгоре, прав, с бялата шапка, е Мирчо от Петрич. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 32 ÷ 41.
Снимка № 14. 1. Облегнат до скалата с котвата, вляво, е Петър Пампоров. 2 Учителят с бялата плетена шапка и белия шал през врата, 3. Мария Тодорова, с бялата барета, до Учителя. 4. Николина Балтова с белия шал и с плитката. 5. Боян Боев. 6. Кирил Икономов, 7. Над него, с фотоапарата през врата, е Васко Искренов. Трети ред: 8. Мариана от Латвия, с увита около главата бяла кърпа. 9. Стоянка Илиева с шапката. 10. Сийка Динова в плетена шапка. 11.Между Мариана и Сийка е Наталия Чакова. 12. Над Наталия е Веска Козарева, с бяла шапка и блуза на бели ивици.13. Над Васко Искренов с фотоапарата е Симеон Симеонов, а до него е усмихната Олга Славчева. Най-отдолу, на преден план, майката с двете деца е Стефка Няголова - с Костадин в скута си, а Светозар гледа към обектива на фотоапарата.
Снимка № 15. 1. Най-отпред, долу, е Стефка Няголова, с двете деца -Костадин, в скута й, и Светозар, обърнал глава към нея. Отляво: 2. Ангел Вълков. 3. Мария Захарната. 4. Учителят.5. Мария Тодорова. 6. Николина Балтова. 7. Ана Динова. 8. Боян Боев. 9. Над Мария е Мариана от Латвия и до нея - Стоянка Илиева. 10. Между тях е Наталия Чакова. 11. Горе, вдясно, с бяло елече и рокля на цветчета, е Олга Славчева, 12. Вляво, над Ангел и Мария Захарната, е шивачката Ганка Парлапанова, с бял шал и бяла шапка.
Снимка № 16. Всички около Учителя пеят. Най-отляво е Стевка Няголова с двете см деца -Костадин и Светозар.
Снимка № 17. 1. Отляво е главата на Мария Захарната. 2.... 3. Учителят. 4. Мариана от Латвия. 5. Наталия Чакова. 6. Най-отдясно е Олга Славчева.
Снимка № 22. На първия ред е Любомир Лулчев с приятели. Жената е Елена Андреева.
Снимка № 23. Л. Лулчев е откривал много извори. С приятели пред течащия чучур, който са каптирали и на камъка са отбелязали: 28.VIII.1934 г, Виж „Изгревът”, том X, стр. 85; том XX, стр. 534 ÷ 535
Снимка № 29. Величка Стойчева, болна на легло, на 1 февруари 1918 г. Около нея - съмишленици. 1. Сестрата на Иван Калканджиев. 2. Калиопа от Айтос. 3. ... от Айтос. 4. Величка Стойчева на легло. 5. Райна Грозданова. 6. Александра Сотирова (съпруга на Минчо Сотиров). 7. Стевка Стойчева - осиновена дъщеря на Величка Стойчева. 8. Веска Калканджиева, изправена, вдясно. Величка Стойчева си заминава на 3.03.1918 г., неделя следобед, към 2 ч, в гр. Бургас.
Снимка № 47. Снимката е направена на 26 юни 1942 г. 1. Станка Симеонова, съпруга на Величко Симеонов, който е брат на Симеон и Юрдан Симеонови. 2. Светла - дъщеря на Станка. 3. Светозар Няголов. 4. Стефка Няголова. 5. Евангелина (Лини), дъщеря на Станка. 6. Васил Симеонов, син на Станка. 7. Костадин Няголов. 8. Величка, на 1 г., в количката, дъщеря на Стефка Няголова.
Снимка № 55. Снимката е направена на Молитвения връх, Рила през м. август 1957 г. Светозар Няголов чете беседа. 1. В средата, с винтягата е Паню Балдъров. 2. До него, с такето, е Нестор Чуклев от гр. Пловдив. 3. Над главата на Паню Балдъров е Димитър Звездински, 4. Над Светозар Няголов е Петър Филипов. 5. До Паню Балдъров е Борис Николов, с черното таке.
Снимка № 77 а. На Елена Казанлъклиева. На гърба, на снимката има текст: „За любезната ми бивша учителка и начинающа сестра в Господа Кера В. Шивачева. Тук. 15.ІV.1920 год. Сливен. Мила сестрице в Господа, любовтаникога не умира, нито престава да живее, тя се затайва някога в някое скритомясто и работи за нов живот, И прясно напъпилият живот там е същата първа любов в нова форма. Твоя верна в Господа Ел. Н. К.”
Снимка № 78 а. Елена Казанлъклиева. На гърба на снимката е написано: „Скъп спомен на обичната ми приятелка Радка. Целувам те: Твоя в Г. с. Елена, 27.ІІІ.1937 год.” Отстрани, по ширина: „Спомен за 25-годишната ни дейност на нивата Господня на В. Б. Б.”
Снимка №78 б. Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата. На гърба на снимката има текст: „Любезни брат и сестра, Изпращам на двама ви сърдечни благопожелания по случай именния ви ден от хубавий морски Варненски курорт, дето съм на гости на моята с. Казанлъклиева. За много години! Ваша с. В Г. Радка (д-р Давидова). Любезни ми брат и с. Г. Ч. В. И. Д., желая ви всичко хубаво. Сърдечни привети вам и всички, които любят Господа. Сърдечен привет на любезния ни Учител. В Г. с. Елена.”
