(11) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 17.Х.1938 г.
17 октомври 1938 г.
Ваше Величество,
1. На 14 т.м. сутринта идва Свилен. Засега няма нищо съществено и опасно.
2. На 15 т.м. дохожда Калигула57. Каза ми някои работи. Понеже бях му писал, че възнамерявам да отивам в странство, той веднага ми «услужи» с 3000 лв. за паспорт, които днес ще гледам да му върна, защото изглежда, че до Нова година аз не трябва да мърдам-никъде от София.
Прегледах ръката му и взех мерки от главата, шията, пръстите. Той има да минава една зона около от 7 години между живота и смъртта, много ясно очертана. Ще трябва само да се направи точен хороскоп, за да се види кога е началото и кога - краят на тая опасна зона и [във] връзка с кои хора е. Понеже това се отнася до колективните възможности, изчислението е сложно и ще иска доста време.
Работата ми изглежда доста сериозна, но ми се струва, че има шанс, ако слуша, да изживее всички опасности благополучно. Дано Бог помогне да се не заинатява където не трябва. Грубо пресметнато, шансът за живота е по-голям.
3. Когато Ви говорих за Стоянов (във връзка с Желязков58), спомних си после вкъщи, че криво Ви уведомих. Въпросът беше не за държавните дългове, а че Стоянов заема едновременно две длъжности и че би могло главен финансов секретар да бъде назначен Желязков - това би било от полза и за самата работа. А вярвам, че и Гунев59 ще бъде доволен.
4. Струва ми се, че в следствието по убийството се дава ход и на странични влияния и се намесват хора, от които няма нужда.60
Във всеки случай София кипи от слухове, които вече се диференцират главно върху две насоки: Дам. Велчев61 и офицери и мак.[македонските] среди. Мнозина усърдно шетат - особено габровлии. В казармите също е доста неспокойно.
Подробности - когато се върнете.
С най-сърдечни благопожелания за хубаво време и разположение:
