4. Апотропов, слугата на кесаря

Гората беше наскоро подсечена. По пътеката бяха разхвърляни още све­жи, зелени вейки. Откъм Поляната не се чуваха традиционните звуци на кларинета. Когато започна да се провижда през клоните, върху поляната нямаше никого. Тежки бетонени блокове свързваха яка многоетажна ограда от бодли­ва тел. Обичайната пътека, през която влизах в поляната, беше също затворе­на.

Откъм края на оградата все пак намерих място и навлязох, като някой контрабандист, върху поляната. Изток червенееше и скоро слънцето се навдигна над хоризонта. Със свито сърце повтарях обичайните думи. Към тях се примесваше чувство на дълбока горест. Тя не даваше на мисълта ми да хвърчи нависоко, така, както това е ставало през десетките години, през които съм се изправял до моето борче - сега вече масивен, малко разкривен бор. Тревата беше суха и огазена от стъпките на много хора, които тук са играли гимнасти­ческите си упражнения. Това направих и аз.

- Господи, нима ще се тури кръст на великото дело, което беше посадено и расте пред нашите очи? Нима наистина целият този хубав, вдъхновен народ, който се събираше тук, на тая поляна, ще бъде завинаги разпилян, бездомен, без надежда и без утеха, прогонен поради едно грубо неразбиране и поради наши технически грешки?

Беседката, под чийто покрив толкова десетилетия толкова народ седеше в сърдечни разговори - беседката, гдето някога сам Той седеше и усмихнато изсипваше мъдростта на Своето чудно знание, сега беше разрушена. Остана­ла беше само бетонената поставка. Късове от смоляна хартия, с която беше покрита, бяха разпилени по поляната като сухи листа на осланена ябълка.

Надникнах през прозореца на Елена [Андреева]. През мрежата му мо­жах да я видя. Тя се върнала вчера, не беше още отключила вратата.

Елена е спокойна.

- Всичко това Учителят го е казал много ясно. Много пъти е казвал, че Изгревът ще бъде взет. Затова ние трябва да се готвим. Може би ще трябва да се готвим да отидем някъде между Симеоново и Бистрица. Впрочем, всичко това е работа на [Никола] Антов. Но и това е нищо. Важно е нашите хора да бъдат на местата си. Напълно съм съгласна, че ние трябва да докажем с дела на другарите това, което сме научили от Учителя. Не приказки сега са нужни. Напълно съм съгласна, че ще трябва да работим без много шум. Що се отнася до мене, трябва да кажа, че и тоя път срокът от 24 август беше „отменен за неопределено време". Истина е, че се нуждая от стаичка, гдето да мога да жи­вея, да се разгъна, както си зная. [1]

Елена грееше вода в чайници, с която трябваше да се пере.

- Току-що съм се върнала от планината и трябва да се пере. Трябва да ти кажа, че Апотропов е всъщност платен служител на МВР. Платен е също и Йон, това чухме от неговата жена, когато веднъж на планината се скара с него. Но наистина е време всеки да работи заради делото на Учителя според своите собствени разбирания. Ние получихме много и трябва да покажем пред света какво сме научили.

Пеню [Ганев] току-що завършваше своите упражнения под крушата на двора си. Подскачаше последното упражнение, „кончето", и беше зачервен и потен. Наметна се и започна да говори полугласно:

- В неделя дойде един милиционер, придружен от Апотропов. Каза така: „Министерството на транспорта е набрало средства и започва да трупа мате­риал и да строи. Поради това ви се забранява да играете на поляната."

Когато му казали, че ако има такова нещо, той трябва да донесе писмо, което да се окачи на поляната, той се смутил и тогава се обадил Апотропов: „Има нареждане да не се играе на поляната и сега ще трябва да си отидете и вече да не се събирате."

Пеню [Ганев] призна, че въпреки моето предупреждение да се запази чисто физкултурният характер на гимнастиките, все са се намирали хора, кои­то са приказвали много. Данчо [Йордан Симеонов] четял по две страници от беседите при Рила. Но това давало повод на руснака Шапошников да вземе думата и да приказва с часове. Той много добре знае, че е разбрал съдържани­ето на бележката, която окачих на дирека: „Да се играе Паневритмия, да се пее и да се казват кратки съобщения, но да се избягват всякакви проповеди." Но не могъл нищо да направи. Константинов поискал от руснака да спре да приказва, но той се развикал: „Тука социализъм ли е или дъновизъм?" Тогава едни си отишли настрани и не искали да го слушат, но други останали около него и той продължил да говори. Той не само че говорил, но и викал с всички сили. Питам Пеню [Ганев]:

- Хората, които иззеха книгите ни, дали ще позволят спокойно да се прев­ръща поляната на трибуна? Как не можете да разберете, че такова нещо не бива да се позволява?

Пеню е напълно съгласен, че може да се иска и в бъдеще само да се правят гимнастиките, да се прави Паневритмията от физкул турна гледна точка, но не и да се прави някаква пропаганда. В тоя смисъл Пеню насърчава да се отиде при директора на телевизията. Там нито сега, нито наскоро предстои да се правят строежи, защото парите са отправени в друга посока. Следователно поляната е свободна.

- Аз съм съгласен, че не бива да се чете, както правеше Данчо - могат само да се казват кратки мисли от Учителя, които да не може никой да ни вземе. Защото и моите книги не са иззети и могат да ми направят и на мене обиск.

Боян [Боев] изслуша с внимание моето възмущение от това, че не са ме послушали, като не само са правили гимнастики, но са и правили проповеди, които са наострили вниманието на милицията и са дали сила на Апотропов да изиска спирането на гимнастиките, като си послужи с милиционера.

Преди три седмици срещнах Апотропов и му казах, че искам да се даде физкултурен характер на гимнастиките. Той каза: „Добре, съгласен съм." За съжаление, не можах повече да говоря с него и да видя какво всъщност той мисли. Боян ясно потвърди мисълта ми:

- Разбира се, никакви проповеди, само физкултура да се играе! Ще оти­деш като лекар при директора, при помощник-министъра и ще искаш да се разреши да се играе от медицинска гледна точка.

Казах на Бояна [Боев] как много наши хора не могат да ме разберат, как ме критикуват, защото съм бил профанирал учението на Учителя, като съм му бил давал физкултурен характер. Питам: нима е профаниране, ако приучиш хората да излизат сутрин пред лицето на слънцето, на чист въздух, пред вели­ката природа, като ги караш да дишат чист въздух, като ти имаш възможност да си мислиш каквото искаш - доколкото това се разбира.

Той е напълно съгласен с мене! Една възрастна жена, която беше при него, от Провадийско, слушаше с внимание. Казах:

- Сестро, не се смущавайте, борбата е тежка - тя е с външния свят, но тя е и между самите нас! Защото нещата са много по-широки, а има и хора, които не могат да ги разберат!

Данчо е прясна измазал дъсчената си барака с хубава бяла боя. Аз го поздравлявам от сърце и той се радва:

- Цялата работа идва от Апотропов! Никой нямаше да ни закача, ако той не беше! Амбицирал се човекът и решил да пречи! Но сега чакаме да дойде другарят Чернаев, той ще отиде при директора на телевизията и ще иска пис­мено разрешение. Хората нямат нищо против. Ще строят след десетина годи­ни. Но Апотропов се пука от яд. [2]

Очевидно, това ще да е истината! След Данчо срещам на улицата Ганчо [Ганчев]:

- Паневритмията трябва да се спре! Какви светии са това, болни са до един! Трябва старото да се изхвърли, да дойдат нови хора!

Очевидно, вътрешният враг работи! Дребните амбиции на Апотропов, под­крепени от Ганчо [Ганчев], не могат да простят, че въпреки всичко, делото на Учителя живее и се изразява през една от неговите най-ярки прояви - Панев­ритмията!

Дребосъци, които се напъват да спрат слона по неговия тържествен път! Колко е интересна борбата!

26.VIII.1960 г., София

(Накрая слонът, по заповед на водача си, сам с хобота си разруши сало­на. За разрушаване на Изгрева вж. „Изгревът" том III, стр. 359-371. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

----------------------------------------------------------------------

[1] Вж. „Изгревът" том III, стр. 364-365. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

[2] Вж. „Изгревът" том III, стр. 366, точка 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)