1. Около 1978 год. работихме с Мария Златева и записвах на магнитофон нейните спомени с Учителя. Тя също беше правила опит да запише нещо, беше го дала да се отпечати на пишуща машина и разпространила между приятелите. След като записах на магнитофон всичко, разказано от нея, то аз прочетох и онова, което тя се беше опитала да опише. Разбрах, че моят запис е пълен, но мога да ползвам нейните записки като допълнение или за уточнение. Магнетофонният запис бе предаден на Марийка Марашлиева и тя го прехвърли на машинописен текст за няколко месеца. Тогава аз взех двата материала и от тях сглобих друг материал, който диктувах на пишуща машина на Марийка. После предадох материала да се прочете на Мария Златева. Тя го прочете и не спа 3 нощи. Упрекваше ме, че това не е нейният материал. Тогава аз занесох магнитофона и пуснах касетките, тя ги слушаше, клатеше с глава и се питаше: „Ама това аз ли съм го казала?" - „Нали това е твоят глас?" - Моят е." - „Тогава ето ти доказателството, че нищо не съм променил." Тя направи няколко допълнения към текста. После в разстояние на 1 месец ми се обаждаше по телефона да допълни някои неща, които аз записвах. Тя се подписа под декларация, че е прочела материала, съгласна е да се публикува и че е направила допълнения. Той бе отпечатан дословно в „Изгревът" том I. И вместо да се радва и да скача от радост, тя започна да говори срещу мен, че съм й променил материала. Тук нямаше никакво противоречие. В нея влизаше онзи, който бе враг на Школата и на „Изгревът". Днес като доказателство са запазени нейните декларации с подписи и със свидетелите. Стигна се дотам, че се ожесточиха срещу „Изгревът" и станаха собствени врагове. Това не беше само с нея, а ставаше по един и същ начин, по един и същ сценарий с всички, които бяха накарани насила от мен да влязат в томовете на „Изгревът". 2. С Мария Златева по моя идея свършихме най-важната работа. Тя беше музикантка-цигуларка от Школата на Учителя и знаеше всички етапи по създаването на песните на Учителя и тяхното записване. Тогава аз отидох с магнитофона при нея и я накарах да ми прави разбор на всяка една песен. После я изсвирваше на цигулката, така, както е по Учителя. После изсвирваше как я е променил Кирил Икономов и подчертаваше и показваше музикалния пасаж. Същото се отнасяше и за Песнарката на Мария Тодорова. Казваше: „Тук не е прав Кирил, а е права Мария. Тук не е права Мария, а е прав Кирил. Тук и двамата не са прави, а ето как е." И го изсвирваше и аз го записвах. Този материал е безценен и после след време ще бъде публикуван от мен. 3. На собствената си Песнарка тя бе отбелязала онези пропуски, които бяха направени от Мария Тодорова. Тя работеше с Песнарката, издадена от Мария Тодорова. Беше добавила и залепила други музикални пасажи, които бяха изпуснати. Тя ми бе обещала да ми ги предаде. Беше написала завещание на мое име с неин подпис и после, след смъртта й, на 3-я ден, Песнарката ми бе предадена от онази, който наследи апартамента й, Имах от нея пълномощно за издаване на нейния архив, който ми бе предаден. Имам още материали от нейните спомени с музикалния живот на „Изгрева". Това ще бъде публикувано, когато му дойде времето да публикувам оригиналната Песнарка на Учителя. Тя трябва да дойде при мене. Иначе всичко пропада. 4. Така че това, което публикувах, бе с нейно съгласие и от нейните записи. Получих архива й. Но това не й пречеше да върви и да разказва, че съм й променил спомените. Това не е вярно. Но вярно е това, че онзи, Духът на Заблуждението, влизаше последователно във всички, с които работих, и говореха злостно срещу мен. Не затова, че съм променил нещо. Не затова. А за другото-че ги имаше в „Изгревът". Той беснееше, влизаше в тях и ги караше да работят срещу себе си, срещу онова, което бяха разказали и подписали. Воюваха срещу Съзиданието. Ако го нямаше „Изгревът", и тях нямаше да ги има. Днес някой да си спомня за Мария Златева? Всички един след друг измряха. И я забравиха. Но аз не съм. Аз съм поел обещанието пред нея, че ще я има в „Изгревът" Тя дочака, когато публикувах една нейна снимка в том IV как тя свири на цигулка на 7-те езера. Много се зарадва. А сега идва времето за развръзката. Сега ще говорим за разменната монета. Днес разменната монета на българина е левът и с него си купуват хляб, дрехи и жилища. Имаш пари, то имаш разменна монета. Нямаш пари - нямаш разменна монета и само гледаш. Учителят в едно изказване бе изрекъл: „Разменната монета в бъдеще между хората ще бъде Любовта." Всички ахнали. Той продължил: „Както днес в България разменната монета е левът, така утре в новата епоха разменната монета ще бъде Любовта." Сестрите Го наобиколили веднага: „Ама, Учителю, не може ли тази разменна монета да бъде днес?" - „Може, ако живеете в света на Любовта. Но както гледам, вие живеете в света, заселил се на земята." Това е отговорът. А той е, че Любовта е около нас, но ние нямаме днес органи в тялото си, нямаме центрове в мозъка си да я приемем като Сила и да станем нейни проводници, да я пуснем да потече през нас и да станем служители на Любовта. Срещнах Мария Златева, а тя беше разочарована от младите музиканти, че изобщо не я търсят за съвет а правят поразии със своето невежество. Оплакваше ми се, че не й обръщат внимание вече. Питам я: „Ти защо говориш срещу „Изгревът" и подвеждаш младите, като знаеш, че всичко вътре е вярно?" Отговори ми: „Знам, че е вярно, но го говоря, за да бъдат изпитани младите чрез „Изгревът." Е, какво ще кажете на всичко това? Проумявате ли вече? И тогава тя ми разказа за едно Откровение, което трябва да се запише със златни букви. Ето защо аз съм го озаглавил с „Разменната монета" и го оставям като финал на „Изгревът" том XI. Неотразим, величествен финал! Ето и самото Откровение на Мария Златева. „Когато бяхме около Учителя, да знаеш само как братята и сестрите се мразеха. Мразеха се сестри и сестри, както братя и братя. Мразеха се помежду си, да не би да бъде някой по-близо до Учителя и да вземеше нещо повече от другите. А от Учителя се взимаше всичко. И духовна храна, и разрешаваше съдби, и даваше живот на тялото и възкръсваше душите ни. Когато си замина Учителят от този свят на 27.XII.1944 год., аз смятах, че тази омраза ще спре, ще секне, и всичко ще утихне. Щом Го нямаше Учителят, нямаше за какво да се надпреварват кой да бъде по-близо до Него и омразата щеше да изчезне. Но не би. Стана невероятното. Омразата се увеличи 10 пъти между братята и сестрите. А когато след процеса 1957/1958 год. и след като затвориха салона на Изгрева и беше издигната забрана върху живота на Изгрева, то аз си казах: „Сега няма никаква дейност, омразата ще спре и ще изчезне." Напротив, след 1958 год. се увеличи стократно. Невероятно. Но делата говореха за това. Стигна се дотам да се клеветят един другиго на милицията и властите и те правеха обиски и обираха последните останали томчета със Словото на Учителя. Сами се клеветяха един другиго. Ето дойде 1990 год. и предишната комунистическа власт си отиде. Вече никой не ни забраняваше да се събираме, да четем беседите на Учителя, да пеем песните Му и да играем Паневритмия. Казах си: .Сега нг.шите ще поумнеят след 45 години ограничение от комунистите, ще оценят свободата, която имат, и ще заживеят по братски и по сестрински. А какво се случи? А тя, омразата, се яви отново. Не, тя изригна като вулкан, със сила, 1000 пъти повече, отколкото по времето на Учителя. Брат, разказвам ти това, защото ме боли. Разказвам ти това, защото ти си този, който водиш „Изгревът". Днес вместо разменната монета да бъде Любовта, то разменната монета стана Омразата." Свърши откровението си и заплака. А аз си го записах. Ето защо, щом днес разменната монета между последователите на Учителя Дънов е омразата, то е напълно обяснимо кои са онези и защо се нахвърлиха срещу „Изгревът". А „Изгревът" съществуваше за употреба с двете валути, представени чрез две различни разменни монети. Разменната монета на Любовта е представена от Висшия идеал в Словото на Великия Учител и претворяването на този идеал в живота на ученика от Школата на Учителя Дънов. Разменната монета на Омразата е представена от Духът на Заблуждението и Опорочението, който е обсебил т. нар. последователи на Дънов. С тази разменна монета на Омразата се купува само разруха, провал и Падение. В Словото Си Учителят Дънов споменава, че между духовните хора ревността към Бога е толкова голяма, че се превръща в завист, в омраза, стигаща до крайните предели на яростта! Причината е, че духовните хора нямат разменна монета, с която да се разплащат помежду си. Докато физическите хора, обикновените хора, имат разменна монета и това е левът, с който се разплащат, разчистват взаимоотношенията помежду си и накрая сядат на една маса, ядат и пият и се веселят, че са се разплатили помежду си. Духовните хора трябва да си изработят вътре в себе си чрез Добродетелите си разменна монета. И тя ще бъде монетата на Любовта. А монетата на Любовта е вътре в нас и тя се реализира само чрез човешките добродетели, които сами сме изработили чрез Словото на Учителя Дънов. Ето защо я няма разменната монета на Любовта. Ето защо я има разменната монета на Омразата. Ето защо в „Изгревът" го има и Възходът на Словото в душите на учениците. Има го и Падението в живота на т. нар. последователи на Дънов. Има всичко. И Възход. И Падение. Има всичко. И Живот. И Смърт. Има всичко. И Бялата ложа. И Черната ложа. И двете ложи държат по един меч. И те посичат всеки, който говори и се бори срещу „Изгревът". Едната ложа посича „своите си" с мечът на Омразата. Другата ложа посича „своите си" с мечът на Любовта. Но непосечени няма да се отърват в никакъв случай. Учителят в един разговор бе казал: „Днес законът на Възмездието се промени. Ако по-рано направите престъпление срещу Словото и Бога, то ще изплащате до четвърто поколение. Но ако днес направите престъпление срещу Изгрева, Словото на Бога и Школата, възмездието ще трае хиляди години!" Това е законът за Възмездието в новата епоха. А Изгревът е там, където се чете Словото на Учителя Беинса Дуно. И където се прилага чрез човешкия живот! А поредицата оттомовете на „Изгревът" е сказание за человеците земни, пребиваващи във времето, когато Великият Учител бе слязъл на земята в кръв и плът. Великият Учител се прояви чрез Слово, чрез Дух, чрез Сила и чрез Слава между человеците земни и небесни. Амин.
